Свободата е много относително нещо

“Свободата е много относително нещо.
Левски е бил най-свободният човек по време на робството,
а по време на свободата е пълно с роби.
Хора, които се страхуват да кажат нещо откровено,
страхуват се от това дали ще имат работа,
дали ще имаш хляб и пари да нахраниш децата си,
това не е свобода.
Такива хора в момента сме много в България.”
~ Стефан Цанев

Остани!…

~ m_space

wpid-article-1333531022998-127262dd000005dc-586206_636x371Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: “Остани!”

Странно време е!

Parents-Harsher-to-Children-When-Absorbed-With-Smartphone
“Странно време е!
Телефони без копчета. Врати без дръжки.
Хора без мозъци. Връзки без чувства…”
~ Робърт Дохърти

Photo by minnesotaconnected.com

Прегръдката, която спаси живот!

Източник: trendguardian.com
Rescuing_Hug_TwinsКогато през 1995 г. близначките Brielle и Kyrie Jackson се раждат преждевременно в Медицинския център Central Massachusetts-Memorial те биват разделени в отделни инкубатори, като се е очаквало едното бебе да не оживее. Медицинската сестра Gayle Kasparian успява да се пребори с правилата на болницата и да извоюва възможността близначетата да се поставят в един общ инкубатор. И се случва нещо удивително, в един момент по-здравата близначка прегръща сестра си и след тази прегръдка сърцето на другото момиченце незабавно започва да се стабилизира а температурата се повишава до нормални граници.
Двете близначета напускат болницата здрави.

Една прегръдка може да спаси живот, нека не го забравяме!

Песен за доброто

Недялко Йорданов
heart
Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари –
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри.
Какво че наоколо, кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари.
Излез му насреща и влез във двубоя
със гордия меч на усмивката своя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Не е достатъчно

Стефан Цанев
white bread 2
Да бъде хлябът бял – не е достатъчно.
Да имаме коли – не е достатъчно.
И жилища да имаме – не е достатъчно.
И светлина да имаме – не е достатъчно.
Да имаме пари – не е достатъчно.
И почести да имаме – не е достатъчно.

Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно – ако не съжаляваш за днешнитe дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно – ако спокойно казваш “не” и “да”.
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е , ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни -
защото, запомни :
да бъде хлябът бял – не е достатъчно.

Доставка от звездите

Мира Дойчинова – irini

StarsBlueSkyТакива като мене няма много.
(Не се поръчват май по каталог.)
В неведомите небеса на Бога
те пишат най-безкрайния урок –
че пътищата лесно се пресичат
и точно толкоз лесно се делят.
Но само с неизменното обичане
върти се до побъркване светът…
Редуват се и дни с потайни нощи –
така се сменят мрак и светлина.
А с всеки дъх се питаш колко още
ще сбираш в шепа свойта самота…
Тогава ти се пръквам – без заявка.
Не си мисли, че съм от този свят.
Отбивам се в сърцето ти – за кратко.
А след това – вълшебствата валят…
Сълзите ти с душата си ще бърша,
и с чиста радост ще ги заменя.
Такава обич – просто няма свършек.
Тя става път, посока и съдба…
До теб ще крача чак до изнемога –
със сетни сили сбъднала мечтите ти.
Такива като мене няма много.
Но всички са доставка от звездите.

Притча за чуждите обувки

Автор: Пламен Петров, wwww.blogatstvo.com
shoesЕдин ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе.
Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си седеше безучастно, забил поглед в пода. Възмущението явно преля и пътничка с разтреперен от гняв глас му кресна:
“Господине, вижте какво правят децата ви!
Моля, усмирете ги и им направете забележка!”
Мъжът се стресна, сякаш излезе от някакъв полусън и трескаво се огледа наоколо.
После погледна сконфузено и тихо каза:
“Много се извинявам! Току-що бяхме в болницата.
Съобщиха ми, че майка им е починала а аз още не знам как да им го кажа…”

Не е трудно да си представите как се е почувствала в този момент възмутената гражданка.
Всеки от нас все някога е изпадал в подобна конфузна ситуация.
Когато сме давали воля на “справедливия” си гняв – само за да разберем,
че не винаги нещата са такива, каквито ни изглеждат на нас.
От нашата си камбанария.
Англоезичните народи имат един любопитен израз:
“Ако ти беше в моите обувки.” (“If YOU were in MY shoes…”).
Ако можехме да се поставим на мястото на другия, ако можехме да видим същата ситуация през неговите очи сигурно нямаше да бързаме да се гневим, да сочим с пръст и да раздаваме “справедливи” присъди.
Ако знаехме, че човекът, който ни е нагрубил е на ръба на нервна криза – може би нямаше да му отвръщаме с още по-голяма грубост.
Или щяхме да си спомним някой момент от биографията ни – когато и ние сме били притеснени и невъзпитани.
Ако подозирахме, че джипът, който почти щеше да ни прегази и мина на червено, кара ранено дете към болницата – едва ли щяхме да го “анатемосаме” И да окаляме с ненавист собствената си душа.
Примери още много.
Такива неща се случват постоянно.
Всеки миг.
Около нас.
И с нас…
Ама и ние бързаме.
Пък сме и прекалено нервни.
Нямаме нито време, нито желание да походим с чуждите обувки…
…и затова все ни стяга чепикът.

Когато има светлина отвътре

0sun-love-heart-cloud“Хората са като прозорци от стъклена мозайка. Истинската им красота може са бъде видяна само, когато има светлина отвътре.
Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-светъл е прозорецът.” (Елизабет Кюблер-Рос)

Един миг, понякога…

flat,550x550,075,fЗнаеш ли, Чипоноско,
в един миг всичко може да се преобърне,
един миг може да свали кръвта ти в петите
или да те издигне от радост до облаците.
Никога не знаеш. Един миг понякога значи всичко. Ти умей да разпознаваш миговете – важните и неважните. Защото не всичко е важно и не за всичко трябва да хвърчиш. Пилеем сили за какво ли не, а в един миг сме нужни наистина и ако тогава сме се изчерпили как ще помагаме? Стреми се да бъдеш там, където трябва а не където и да е.
На това се учим цял живот, но Господ да помага.

~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
m_space/M&D Association/www.poznanie-bg.com
Снимка: redbubble.com

Поклон, Народе!!!…

Миглена Цакова, www.poznanie-bg.com

Това е България! Народът на България! Жив е!
Без държава, народът е жив и помага с всички сили на пострадалите от водния ад в Североизточна България.
Хората на България с огромните сърца вършат цялата доброволческа, координационна и спасителна дейност. Обединяват се, алармират, координират се, информират ежечасно във Facebook каква е ситуацията в пострадалите райони.ПОМАГАТ! Правят се и се обновяват непрекъснато списъци с имена, адреси, телефони на нуждаещите се. Бедстващи и спасители могат да се намерят буквално за минути. Администратори и координатори са на линия. Помощи биват доставяни лично и по места. Истински фурии на доброто!(както се изрази една от администраторките на Facebook групата “Да помогнем на Добрич”). Бедствието ни обедни и ни припомни чудото на доброволческото сърце – да си съпричастен, да помогнеш, да се опиташ да направиш всичко по силите си да облекчиш нечие страдание. Да бъдеш ЧОВЕК!20140621132611-3
Щабът на спасителните акции в Интернет работи с всички сили. Не питайте, къде е държавата, има ли я в този момент.
Не питайте, защото много боли от отговора…
Но усмихнете се, важното е, че от цялата страна и чужбина НАРОДЪТ НА БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВА ЕДИННО!
ПОКЛОН, НАРОДЕ! НЕКА БОГ ТЕ ЗАКРИЛЯ!

БЛАГОДАРНОСТИ НА ВСИЧКИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ БЪЛГАРИ,
КОИТО ОБЕДИНИХА СЪРЦАТА СИ И НЕ ЖАЛЯТ СИЛИ И СРЕДСТВА ДА ПОМАГАТ, С КАКВОТО МОГАТ!

Ето и групите във Facebook, които от самото начало на бедствието са на линия,
които ежедневно координират доброволчески дейности, подават актуална информация и
снимки за бедстващи хора и семейства:

Да помогнем на Добрич: https://www.facebook.com/groups/870560742958042/?fref=ts
Да помогнем на Аспарухово https://www.facebook.com/groups/516658631790340/
Народна гражданска защита https://www.facebook.com/groups/narodnazashtita/?fref=ts

БЪЛГАРИЯ, ТОВА СА ХОРАТА С ОГРОМНИ СЪРЦА! РЕСПЕКТ!

Българският ангел, спасил много хора в Аспарухово

20140625174607-20140625.xgsvqtpfhi“Ангелът”, както ромите нарекоха неизвестния мъж, който ги спасявал в нощта на потопа в Аспарухово, е българинът Ганчо Ганчев, разкри Varnautre.bg.
Той живее на горната улица “Ясен”, в една от малкото останали български къщи в махалата.
От петък насам в махалата се чудят кой е непознатият мъж, който се притекъл на помощ на бедстващите, докато тоновете вода заливали улиците. Един на друг си разказваха, че мъжът бил млад българин и били чули, че живее наблизо, но така и не успели да го открият, за да му благодарят.
“Бях тръгнал да прибирам с колата голямата си дъщеря от спирката. Спусках се надолу по улицата и тъкмо бях стигнал до номер 68 на “Горна Студена”, когато видях, че идва голямата вода. Слязох от колата, преди вълната да я отнесе”, разказа 40-годишният мъж.
След автомобила, калната водна стихия отнесла и самия Ганчо. Влачила го над 150 метра. “Блъсках се в коли, дървета, парчета от къщите”, разказа оцелелият мъж. Някак обаче успял да се хване за една от оградите, а оттам се издърпал на плочата на къща по “Горна Студена”, малко преди пресечната й точка с ул. “Яш”.
“Като успях да се изкатеря, си мислех да се върна назад по покривите, за да ходя да си търся детето, което после се оказа, че е било блокирано в автобус на спирката. Водата обаче продължи да приижда и видях, че няма да стане”, разказва Ганчо.
Междувременно две деца, също качени на високо, се развикали за помощ. “Едното ми показа, че в приземния етаж има две жени, които не могат да се измъкнат от водата. Започнах да ги дърпам от горе. Много трудно беше. Едната жена, по-възрастната, беше много паникьосана. Отказа се да се бори, а и по-едра беше, и аз не знам как успях да я издърпам на плочата. Другата беше по-млада, издърпах и нея”, продължава разказа си Ганчо.
На плочата Ганчо, двете деца и спасените жени престояват близо час и половина. “Телефоните не работеха, нямаше как да се обадя на близките си”, допълва героят от ул. “Горна Студена”. Когато голямата вълна преминала Ганчо най-после успял да слезе от плочата. Преди това свалил и уплашените деца оттам, като ги подавал на майките им.
“Като слязох от плочата, потърсих телефон от хората наоколо, но никой нямаше обхват”, спомня си Ганчо. Като видял, че няма как да се свърже с дъщеря си, отишъл да я търси в блокирания автобус. “Едва като се прибра, разбрахме, че е жив. Допреди това си мислехме най-страшното”, разказа приятелка на семейството на Ганчо.
Самият той смята, че спасението му е щастлив Божи промисъл. “По чудо оцелях, Господ ме опази жив”, допълва самият Ганчев. Въпреки, че водата го е влачила над 150 метра, спасителят се разминава само с ожулвания, натъртвания и порязвания. “Помня, че водата ме блъскаше в една червена кола. После го видях в един от клиповете, които пускат в интернет. Уловен е точно този момент”, обясни Ганчо.
Колата на спасителя е една от тежко пострадалите. Тя е една от тези, които водната стихия струпа като детски играчки една върху друга по ул. “Горна студена” “За нищо не става, но поне сме живи и здрави”, каза още Ганчев.

Публикация: Труд

Съпричастност с Варна, Добрич, Велико Търново

dms1
Моля споделете!
Изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS VARNA на номер 17 777
(за абонати на GLOBUL, VIVACOM и Mtel)

Банкова сметка
IBAN: BG50 UNCR 7000 1520 9423 89
BIC: UNCRBGSF
Банка: Уникредит Булбанк
Адрес: София, пл. “Св. Неделя” № 7
Име: ФПББ
Основание: наводнение 2014

Зависи от това, на какво си настроен

img_10451_17428_lЕдин американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
- Аз чувам щурче.
- Абе ти да не си изкукуригал, – му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
- Не, аз наистина чувам щурче, – настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение. След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
- Удивително, – казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
- Малко ми е трудно да повярвам в това, – казал американецът.
- Ето виж, – отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
- Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.

Богат или беден

10462587_10152462501123798_7546699566189749360_nВеднъж един богаташ решил да заведе детето си в една селска ферма, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали денонощието в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи,
бащата попитал сина си:
- Хареса ли ти пътешествието?
- Беше удивително, татко!

- Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал бащата.
- Да.
- И какво научи от това?
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче вкъщи, а те имат четири песа. Ние имаме басейн в градината, а те – локва, на която не се вижда края. Ние осветяваме градината с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме навес в задния двор, а те имат целия хоризонт.
Бащата онемял от тези думи на сина си. А синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко богати са тези хора.

© 2014 www.poznanie-bg.com