Когато сърцето е голямо

464771
“Когато сърцето е голямо,
думите са излишни.
Можеш да чуеш “Благодаря”
и през очите.”

Истинските приятели

IMG_0244water“Някои хора преминават набързо през дните ни.
Други идват за миг и оставят диря в живота ни.
Остават завинаги в сърцата ни.
После никога не можем да бъдем същите.”

Правете добро

IMG_0104_midi_reflection-2-blue_water_poznanie
“Правете всичкото добро, на което сте способни,
с всички средства, които имате,
по всички начини, които знаете,
на всички места, където можете,
на всеки човек, на когото можете,
докато можете!”

~ Дж. Уесли

Може би…

IMG_0248 water_poznanie_w
“И въпреки, че още стотици, хиляди години
може да продължават споровете: “Какво е Любовта?”, може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите, мъничко по-добри,
отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем…”

~ Рей Бредбъри

Колко струва едно чудо?

210Осемгодишно дете чуло родителите си да говорят за малкото му братче. Всичко, което момиченцето знаело, било, че братчето му е много болно, а на тях не им останали никакви пари. Местели се в по-малка къща, защото вече не можели да си позволят да останат в дома си, след като платят сметката в болницата. Само много скъпа хирургическа операция можело да спаси момченцето, а вече нямало от кого да вземат пари назаем.
Когато момиченцето чуло баща си да казва на разплаканата й майка с прошепнато отчаяние: „Само чудо ще го спаси сега“, малкото момиченце отишло в стаята си и извадило своята касичка прасенце от скришното й място в килера. Изсипало всички монети на пода и много внимателно ги преброило.
Стискайки здраво безценната касичка прасенце, то се измъкнало през задната врата и изминало шестте пресечки до местната аптека. Извадило 25 цента от касичката си и ги сложило на стъкления щанд.
– А ти какво искаш? – попитал аптекарят.
– Това е за малкото ми братче – отговорило момиченцето. – Той е много болен и искам да му купя чудо.
– Моля?! – изумил се аптекарят.
– Името му е Андрю и той има нещо лошо, което расте в главата му, и татко казва, че само чудо може да го спаси. Затова питам колко струва едно чудо.
– Тук не продаваме чудеса, дете. Съжалявам – отвърнал аптекарят, усмихвайки се тъжно на малкото момиченце.
– Вижте, аз имам парите да платя за него. Ако не са достатъчни, мога да се опитам и да намеря още. Само ми кажете колко струва чудото.
В аптеката бил добре облечен клиент. Той се навел и попитал момиченцето:
– От какво чудо се нуждае брат ти?
– Не знам – отвърнало момиченцето, а очите му се изпълнили със сълзи. – Той е наистина болен и мама казва, че трябва да му се направи операция. Татко обаче не може да плати за нея и затова донесох моите спестявания.
– Колко пари имаш? – попитал мъжът.
– Един долар и 11 цента, но мога да се опитам да намеря още малко – отвърнало момиченцето почти беззвучно.
– Ха, ето това е съвпадение! – Усмихнал се мъжът. – Един долар и 11 цента – точно цената на едно чудо за малки братчета.
Взел парите й в едната ръка и я хванал за ръка с другата. След това казал:
– Заведи ме до дома си. Искам да видя брат ти и да се срещна с родителите ти. Хайде да видим дали разполагам с чудото, от което се нуждаете.
Този добре облечен мъж бил д-р Карлтън Армстронг – хирург, специализиращ в неврохирургията. Операцията била направена безплатно и не след дълго Андрю бил обратно у дома и се възстановявал бързо.
– Тази операция – прошепнала майката – беше истинско чудо. Акъла не ми го побира колко щеше да струва.
Малкото момиченце се усмихнало. То знаело точно колко струва чудото: един долар и единадесет цента… плюс вярата на едно малко дете.

137 години от Шипченската епопея

38747_142981145723900_5567965_nНа 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея.
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо.
Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.
39927_142981179057230_6704455_nНа другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 23 август (11 август по стар стил) войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.

Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.

Източник: http://ruse-news.com/137-godini-ot-shipchenskata-epopeya/

Ако не знаеш

"Малките плачат със сърцето си..."
“Ако не знаеш какво изпитваш към даден човек –
затвори очи и си представи, че него го няма.
Никъде. Нямало го е и никога няма да го има.
Тогава всичко ще ти стане ясно.”

~ Антон Чехов

Едно дете ме попита…

IMG_0151waterpoznanieДнес едно дете ме попита:
‘‘Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?‘‘ Аз: ‘‘Не, сърцето си стои на едно място, в ляво..‘‘ и в същото време си мислех…един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш, че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти, когато изпитваш емоция или пада в стомаха, когато те е страх или те боли нещо. Понякога бие по-силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено.. Ще има дни когато ще си мислиш, че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи… После ще дойде ден, в който ще разбереш, че не всички имат сърце.” (неизв. автор)

Присъствието на човека до теб

10153727_10152300054693798_490515599_n“С някои хора мълчанието е комфортно.
Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен.
Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво.”

~ “Един след полунощ”, Керана Ангелова

Те ме смятат за луд

2323
“Те ме смятат за луд,
защото не продавам дните си за злато,
а аз ги смятам за луди,
задето си мислят, че дните ми имат цена.”

~ Халил Джубран

11 годишно момче от Китай дарява свои органи, за да спаси други хора

Източник: kindnessblog.com/, fox17.com
liang-yaoyi-11-year-old-chinese-boy-with-brain-tumor-donates-organs-body-to-save-others-02 Ние често мислим, че тийнейджърите са лековерни и погълнати единствено от себе си.
Едно китайско момче ни напомни, колко безкористни могат да бъдат децата.
11-годишният Liang Yaoyi, покосен от неоперабилен тумор на мозъка, малко преди да умре казва на родителите си, че иска да дарят органите му, така че други хора да могат да живеят. По-рано момчето е споделяло, че след като оздравее и порасне ще стане лекар и ще се опита да излекува всички, които страдат от заболявания. “Има много хора, които правят велики неща в света”, е коментирал Yaoyi пред родителите си. “Тези хора са страхотни, и аз искам да бъда страхотно дете.” И наистина, Liang Yaoyi беше страхотно дете!…
На снимката по-горе се вижда как при извеждането на тялото на момчето от операционната, лекарите му отдават поклон и почит в знак на благодарност за безкористната му постъпка.
liang-yaoyi-11-year-old-chinese-boy-with-brain-tumor-donates-organs-body-to-save-others-01

Kогато един ден реша да си тръгна…

music-rose12water“И когато един ден реша да си тръгна,
няма да ми липсва смехът ти,
нито твоят глас, нито погледът.
Няма да ми липсваш ти.
Ще си липсвам аз – такъв, какъвто ме правеше ти.”

~ Джорже Балашевич

Талантите на България: Свилена Георгиева

Тя пее прекрасно. Почти на 15 години е и безспорно удивлява всички с професионализма си.
Тя е истински музикален бисер и дар за България. Скоро предстои издаването на първата й авторска песен “Откровение”. Екипът на Познание Бг разговаря с талантливата млада певица Свилена Георгиева
1Здравей, Свилена. Благодарим ти, че отделяш време за нас и нашата аудитория. Всички много се радваме на прекрасните ти изпълнения. Разкажи ни повече за себе си. Откога се занимаваш с музика и кой откри таланта ти?

Здравейте. Казвам се Свилена Георгиева.
На 14 г. съм, почти 15, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в нейната вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там. Когато поотраснах, получих предложение да участвам в рок група, в която пях една година, но беше много ползотворен период за мен, защото придобих интересен цвят на гласа и развих дрезгавината си. Бях самоука рокаджийка, затова реших да започна да уча техники на пеене, дишане, импровизации, които ще ми помогнат да запазя “перлата”, която съм получила като дар от Бога и най-вече да се ограмотя, защото това е много важно за един изпълнител. Ето защо започнах да се обучавам при един изключителен преподавател по оперно пеене – г-жа Мила Маврова. Ходих на уроци при нея в продължение на около три месеца. Те също бяха много полезни за мен, защото гласът ми придоби леко оперна постановка, която използвам само като ефект в някои песни.
В момента посещавам уроци при Етиен Леви и съм много доволна. Съвсем отскоро съм при него, но мисля да продължа, защото ми допада неговия стил на преподаване. Той е уникален педагог и човек. Посещавала съм също два майсторски класа – единият при Christiane Karam – преподавател от Berklee College Of Music, а другият – при Йълдъз Ибрахимова. И двата класа бяха по поп и джаз пеене, главно джазови вокални импровизации. Много научих от тези обучения и се радвам, че ги посетих.

 Кой е най-значимият успех постигнат от теб досега?
2
Най-значим успех?… Участвах в италианския фестивал “Verdinote” миналата година, където съвременни италиански композитори представиха своите песни чрез подбрани изпълнители. Песента, която аз изпълних спечели в моята възрастова група. След което композиторката ми подари песента и направихме студиен запис. Беше уникално преживяване.
Друг голям успех за мен беше участието ми в конкурса “Shining star” Истанбул, където при 40-членно международно жури спечелих първо място. Засега имам три първи, едно второ място от конкурс от 16 до 70 години (бях изключение в полския фестивал) и две трети места от международни конкурси.
През всичките тези години съм получавала и до днес получавам множество предложения за участие в конкурси, но повечето от тях отказвам, защото смятам, че обучението в този период е по-важно и по-полезно за мен.

00
Как преминава един твой ден? Какво те радва? Кое те усмихва? Кое те натъжава?

Не мога да се оплача, че ми е скучно. Дори и през лятото често ми е прекалено натоварено. Пея в нова рок група. Ходя на обучение по пеене. Отскоро посещавам частни уроци по чужди езици. Възнамерявам да се захвана и с уроци по пиано, солфеж…Развивам се, експериментирам различни стилове музика, за да разбера къде е моето място.
Радват ме много неща: природата, семейството ми, приятелите ми, които са малко и не са ми връстници, но се радвам, че ги имам и че са до мен. Домашните ми любимци също ме карат да се усмихвам. Радва ме най-вече музиката. Тя е моят живот! “Най-големите богатства са тези, които не се купуват с пари”.
Натъжавам се при мисълта, че ми се наложи да порасна твърде бързо, че не съм вече онова малко, наивно дете, което бях преди…светогледът ми се промени на 180 градуса в продължение на година. Научих доста неща и ми се наложи да погледна живота от различни ъгли – и добри и лоши…

Кои са най-важните цели, които се стремиш да постигнеш?

Най-важно за мен е да съм здрава! Опитвам се да се храня здравословно, консумирам предимно домашна храна и пазарувам с мама от БИО-магазини. Добре, че е тя, за да ме насочва…
Старая се да гледам позитивно на нещата, да не правя от мухата – слон и да живея в настоящето – тук и сега, загърбила миналото и без притеснения за бъдещето.
Значима цел за мен или мисия, не знам как да го нарека, е да помагам на хората, най-вече на болните, да дарявам надежда и каквото мога още. Имам чувството, че това е мое призвание, но не само мое – всички трябва да го правим. Както се казва: “Който взема, пълни ръцете си, а който дава-пълни сърцето си”.
Друга важна за мен цел е да стана певица, да радвам хората и себе си с това, което правя.
Ех, имам още една цел в живота, но тя наистина е най-важната, така че не трябва да я пропускам-искам да съм щастлива!!! След време мечтая да живея в Еко къща с прекрасен човек до мен и да правя музика заедно с него.

Какво би пожелала на младото поколение на България? С какви думи би се обърнала към твоите връстници?

Отчаяна съм от поколението, с което израствам, защото моралът действително вече е може би на последно място, а лицата, телата и да не казвам какво още, са на първо място. Неграмотността е безпределна, но всичко е целенасочено, за жалост. Колкото сме по-прости, толкова по-лесно ще ни управляват. Какво мога да посъветвам младите!? Да се вземат в ръце и да помислят задълбочено какво наистина е важно за тях, за да успеят в живота, който е пълен с не малко трудности и изпитания.

Шоубизнесът е трудно поприще. С какво не би направила компромиси? Къде виждаш своята професионална реализация- в България или в чужбина?

Не бих направила компромиси с нещата, които застрашават здравето и достойнството ми.
Мисля, че по-добро място за реализация е чужбина, вероятно Америка, Италия, Франция или Германия, въпреки че е още рано да се говори за реализация.
Не зная, може да остана и в България. Трябва да реша какво искам и кое е по-важно за мен – парите и популярността или щастието. Могат да се комбинират, но както се казва: “В този живот няма безплатни неща. Вземаш – даваш.”

На кого и за какво би искала да благодариш? 

Искам да благодаря най-вече на Бог, че ми е дал всичко, за което човек би могъл да мечтае. След това искам да благодаря на родителите си, които винаги ме подкрепят във всяко едно мое начинание и са до мен не само в хубавите, но и в тежките моменти от живота ми. Искам да благодаря и на учителите си в училище, преподавателите ми по музика и на всички, които ме учат да се справям с изпитанията в живота и ми дават сила и надежда да продължавам напред.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ!

И ние ти благодарим, Свилена! Пожелаваме ти преди всичко здраве, успехи, много сбъднати мечти. Винаги имай в сърцето си България и я прославяй по света!

В душата ми е сенокос

Мартин Спасов
Blue-Sea-Waves-
В душата ми е сенокос.
Ръцете ми за сол са жадни.
Животът не е плах въпрос,
а отговорът безпощаден.
Стоя, а срещу мен – море.
С въздишката си го разливам.
То трябва да ме разбере
защо съм сладководна риба.
От нея аз нахраних враг,
разчупих си на хляб очите.
Но по библейски не успях
със себе си да ви заситя.
Какво си мислех – този пир
ще може мрака да нахрани?!
Приятел – гладен ще заспи,
но няма да отхапе рамо.
Разбра ме нямото море –
с очи солени ме изпрати.
Аз тръгнах. Спомних си за теб.
И ме удави необята.

Просто е

Ники Комедвенска
"Който е посял добро"На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.

Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива…
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.

Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.

Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля…
А след това е просто – хляб и сол…
И жив човек до теб – да ги споделяш…

© 2014 www.poznanie-bg.com