Дори, когато мълчиш

best friends.jpg4
“Не е любов, ако трябва да кажеш на
целия свят за любовта си. Любов е,
когато целият свят може да я види,
дори когато мълчиш!”

~ Ким Стенли Робинсън

Слънцe и звезди

~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
m_space/M&D Association/www.poznanie-bg.com

sun_moon_stars_earth
“Знаеш ли, Чипоноско,
повечето хора са като звездите –
блещукат и изпъстрят живота ни,
но само истинските приятели са като слънцето – озаряват и стоплят сърцата ни.
И ти никога няма да объркаш тази светлина,
която преобразява целия ти свят.”

Най-истинската обич на света

Автор: m_space
rose11Валяло е в сърцето ти, нали?
Заради мен…
И стават многоточие
твоите добри очи.
И цялата земя ме сочи.
Но ти ме скриваш с топла длан -
в прегръдка, колкото вселена,
с най-истинската обич на света!
И ставаш щит заради мене
за кой ли път…
И аз за кой ли път
мълча и тайно коленича
с надеждата да ми простиш,
че все валя в сърцето ти
но те обичам…

Не си беден…

best friends.jpg2“Не си беден, ако нямаш скъп телефон.
Беден си, ако имаш скъп телефон
и той не звъни…
Не си беден, ако нямаш огромна къща.
Беден си, ако имаш огромна къща,
но заспиваш в нея сам…
Не си беден, ако не пиеш “Дом Периньон”.
Беден си, ако няма с кого да си кажеш “Наздраве” с една бира…
Не си беден,
ако не си центъра на вниманието.
Беден си, ако никой не забелязва,
че те няма…” (неизв. автор)

Пропускаме живота си

Автор: m_space
IMG_0170_w_poznanie
Ние сме толкова временни а се държим, като богове.
За много малко сме тук а губим повечето време.
Пропускаме смисъла и се вторачваме в глупости.
Пропускаме доброто и обичта,
но не пропускаме да се нападаме, да си крещим,
да се обвиняваме и да се нараняваме едни други.
Ние сме така смешни и жалки,
когато се правим на велики.
А всеки миг може да е последен,
всеки миг можем да отпътуваме.
Всеки миг, в който забравяме това
пропускаме всичко, пропускаме живота си…

Страхуваме се да не си надраскаме Айфона

IPhone_5
“Живеем в странен свят.
Страхуваме се да не си надраскаме Айфона
и в същото време не ни интересува,
че дерем чуждите души до кръв…”

~ Мая Бежанска

Много “хубаво” сме свикнали…

Автор: Радой Ралин
hands-apartМного хубаво сме свикнали
да не казваме “Обичам те”,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
Искам те – необещаващо.
Искам те – неангажиращо,
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да се обичаме
не признаваме и не показваме.
Искам те е безопасно.
Искам те е необвързващо.
Става лесно, става ясно
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без “Обичам те”
две минути след “Желая те”-
ставаме и се обличаме…

Когато сърцето е голямо

464771
“Когато сърцето е голямо,
думите са излишни.
Можеш да чуеш “Благодаря”
и през очите.”

Истинските приятели

IMG_0244water“Някои хора преминават набързо през дните ни.
Други идват за миг и оставят диря в живота ни.
Остават завинаги в сърцата ни.
После никога не можем да бъдем същите.”

Правете добро

IMG_0104_midi_reflection-2-blue_water_poznanie
“Правете всичкото добро, на което сте способни,
с всички средства, които имате,
по всички начини, които знаете,
на всички места, където можете,
на всеки човек, на когото можете,
докато можете!”

~ Дж. Уесли

Може би…

IMG_0248 water_poznanie_w
“И въпреки, че още стотици, хиляди години
може да продължават споровете: “Какво е Любовта?”, може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите, мъничко по-добри,
отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем…”

~ Рей Бредбъри

Колко струва едно чудо?

210Осемгодишно дете чуло родителите си да говорят за малкото му братче. Всичко, което момиченцето знаело, било, че братчето му е много болно, а на тях не им останали никакви пари. Местели се в по-малка къща, защото вече не можели да си позволят да останат в дома си, след като платят сметката в болницата. Само много скъпа хирургическа операция можело да спаси момченцето, а вече нямало от кого да вземат пари назаем.
Когато момиченцето чуло баща си да казва на разплаканата й майка с прошепнато отчаяние: „Само чудо ще го спаси сега“, малкото момиченце отишло в стаята си и извадило своята касичка прасенце от скришното й място в килера. Изсипало всички монети на пода и много внимателно ги преброило.
Стискайки здраво безценната касичка прасенце, то се измъкнало през задната врата и изминало шестте пресечки до местната аптека. Извадило 25 цента от касичката си и ги сложило на стъкления щанд.
– А ти какво искаш? – попитал аптекарят.
– Това е за малкото ми братче – отговорило момиченцето. – Той е много болен и искам да му купя чудо.
– Моля?! – изумил се аптекарят.
– Името му е Андрю и той има нещо лошо, което расте в главата му, и татко казва, че само чудо може да го спаси. Затова питам колко струва едно чудо.
– Тук не продаваме чудеса, дете. Съжалявам – отвърнал аптекарят, усмихвайки се тъжно на малкото момиченце.
– Вижте, аз имам парите да платя за него. Ако не са достатъчни, мога да се опитам и да намеря още. Само ми кажете колко струва чудото.
В аптеката бил добре облечен клиент. Той се навел и попитал момиченцето:
– От какво чудо се нуждае брат ти?
– Не знам – отвърнало момиченцето, а очите му се изпълнили със сълзи. – Той е наистина болен и мама казва, че трябва да му се направи операция. Татко обаче не може да плати за нея и затова донесох моите спестявания.
– Колко пари имаш? – попитал мъжът.
– Един долар и 11 цента, но мога да се опитам да намеря още малко – отвърнало момиченцето почти беззвучно.
– Ха, ето това е съвпадение! – Усмихнал се мъжът. – Един долар и 11 цента – точно цената на едно чудо за малки братчета.
Взел парите й в едната ръка и я хванал за ръка с другата. След това казал:
– Заведи ме до дома си. Искам да видя брат ти и да се срещна с родителите ти. Хайде да видим дали разполагам с чудото, от което се нуждаете.
Този добре облечен мъж бил д-р Карлтън Армстронг – хирург, специализиращ в неврохирургията. Операцията била направена безплатно и не след дълго Андрю бил обратно у дома и се възстановявал бързо.
– Тази операция – прошепнала майката – беше истинско чудо. Акъла не ми го побира колко щеше да струва.
Малкото момиченце се усмихнало. То знаело точно колко струва чудото: един долар и единадесет цента… плюс вярата на едно малко дете.

137 години от Шипченската епопея

38747_142981145723900_5567965_nНа 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея.
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо.
Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.
39927_142981179057230_6704455_nНа другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 23 август (11 август по стар стил) войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.

Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.

Източник: http://ruse-news.com/137-godini-ot-shipchenskata-epopeya/

Ако не знаеш

"Малките плачат със сърцето си..."
“Ако не знаеш какво изпитваш към даден човек –
затвори очи и си представи, че него го няма.
Никъде. Нямало го е и никога няма да го има.
Тогава всичко ще ти стане ясно.”

~ Антон Чехов

Едно дете ме попита…

IMG_0151waterpoznanieДнес едно дете ме попита:
‘‘Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?‘‘ Аз: ‘‘Не, сърцето си стои на едно място, в ляво..‘‘ и в същото време си мислех…един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш, че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти, когато изпитваш емоция или пада в стомаха, когато те е страх или те боли нещо. Понякога бие по-силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено.. Ще има дни когато ще си мислиш, че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи… После ще дойде ден, в който ще разбереш, че не всички имат сърце.” (неизв. автор)

© 2014 www.poznanie-bg.com