Приоритети и опции

дете 0 море
“Не позволявай никога хора или неща
да бъдат приоритет в живота ти,
когато ти си само опция за тях”

Смяна на цветовете

Автор: Caribiana

Photo by CINDY BELT on September 20, 2013

Photo by CINDY BELT on September 20, 2013

Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му – стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и
кестенче.

И мъничко топлина.

Любовта бяга от човешките сърца…

530351
“Любовта бяга от човешките сърца,
хората не са вече братя”.

~ Елин Пелин, из „Гераците“

Зрънце вяра

Автор: theheart_ofthefire
44445Аз още помня старата й къща,
направена от… няколко дъски.
Ще я намериш като свърши пътя-
към нея през баира се върви.

И някак си прилича на кутийка
със две прозорчета и нисичка врата.
Но пък е спретната. И много чиста.
С една градинка. И безброй цветя.

Цветя, които вятъра обичат
и нощем си говорят със дъжда.
Не са изящни. И на рози не приличат.
Но носят мириса на свобода.

И в тази къща я видях такава-
с прежулени от работа ръце.
Как рано , преди изгрев става
и в шепите си носи светове.

Как меси хляб от лунните прашинки
и с него храни гладните деца.
И как й стигат техните усмивки.
в които е стаено късче от зора.

Как може да говори с всички хора
за залеза, за болката, за Бог
и няма страх от никаква умора .
И в мрак да дойдеш. Среща те с добро.

Откакто я видях не я забравям.
Какво, че тя е простичка жена.
Щом не е суета. А зрънце вяра.
Аз мога да целуна. Нейната ръка.

Сърцето винаги стои отляво…

Автор: nia petkova
heart– Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести?
– Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво…
До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено… Но това не трябва да те натъжава. Така или иначе то ще си е твоето и ще е все така прекрасно… А може би още по – силно отпреди… Само че всичко това ще го разбереш след много, много време…
Ще има дни, в които ще смяташ, че вече нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път… Ще се опиташ да го потърсиш в спомените, в мириса на въздуха, в погледа на някой случаен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, между нотите на следващата песен… Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по – различен ден, малко по – специален, малко по – важен… В този ден ще откриеш истината… Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, но, за съжаление, малцина ги притежават наистина…!

Когато се опитвам да избягам…

Автор: Caribiana
111112Водни пръски просто, не сълзи

Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.

Засилвам се със вятъра. И все към теб…
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.

Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти…

—–

Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад…и пак обратно…
Да беше бряг от пясък…топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.

Защо се смееш?

tumblr_kq9zt8sxEn1qa4750o1_500- Защо се смееш? – възмутено попита тя.
– Защото ми харесваш. – отговори той.
– Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
– Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

~Димитър Димов, Тютюн

Да станем хора

child_swinging_sky
“Не се безпокойте дали децата ви
ще станат богати.
Притеснявайте се дали ще станат хора.”

~ Схиархимандрит Йоаким Пар

има ХОРА

heart_in_sand
“Има хора, които само с една дума
карат щастието и розите да разцъфнат.
Има хора, които само с поглед
проникват в тайните на нашите души.
Има хора, които са такива –
толкова са нужни…!”

~ Из “Хората” – Хамлет Лима Кинтана

И все по-ясно виждам…

201402
“И все по-ясно виждам,
че нашият свят ще загине от алчността си.”

~ Димитър Димов, “Тютюн”

Хиляди думи

Мартин Спасов
Autumn love 1
Какво разточителство! Хиляди думи –
бодежи от срички в душата.
„Обичам те!” – казано с чувство за хумор,
но с него сниши и разплака.
Прегръдка, която ти връща сърцето –
така ли си тръгваш след рана?
Кълнеш се в четвъртък, отричаш се в петък.
Спасяваш се – Ной на Титаник.
Разбираш, че няма спасение. Всичко
е бъдеще в минало време.
Каквото приемеш, това те отрича –
прахан между камък и кремък.
И сам се изгаряш, нарочно си буря.
Крещиш. И обидата лепне.
Какво разточителство! Хиляди думи!
А теб няма кой да прошепне.

Хамалин съм

Автор: Сунай Акън
heart 2
Попита: Какво работиш?
Отвърнах: Хамалин съм.
– Е, как така…?
– Така, който умее да ме хване за ръка,
сърцето му нося на ръце!…

Българийо!

Дамян Дамянов
B'qТи все тъй малка си била!
Но и огромна си, защото
побра орловите крила
и крачката на своя Ботев!

Земя на слънце и на креп!
Щом нощем те покрий тъмата,
Аз тръгвам като дух из теб
Подир духа на Караджата!

Притча за моста

Автор: Джериес Авад “Скритият дар“
KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERAЖивели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Всичко започнало с дребно неразбирателство, прераснало в сериозен спор, накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти.

– Търся си работа за няколко дни – казал странникът. – Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви бъда от полза?
– Да, – отговорим му големият брат. – Имам работа за теб. Погледни онзи ров там до другата ферма. Там живее моя по-малък брат. Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада, но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му го върна тъпкано. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока 2 метра, за да не виждам повече лицето му.
– Мисля, че разбирам. – казал дърводелецът. – Покажи ми къде са пироните и търнокопа и мисля, че ще останеш доволен от резултата.

Джон имал работа в града и оставил дърводелеца да работи цял ден. Когато по залез слънце стопанинът се върнал и видял стореното от дърводелеца, не могъл да повярва на очите си. Вместо ограда, над рова се издигал мост, който свързвал двата му края. Чудесно построен, с парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.
– Бива си те! – казал той. – Да построиш мост, след всичко, което ти рекох и сторих?!
Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си.
– Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб – помолил го Джон.
– С удоволствие – отвърнал дърводелецът, – но имам да строя и други мостове.

Гневът на съпругата

Автор: Джериес Авад “„Скритият дар“
164393_482478023797_5354931_nМъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената
държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия.
През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее. За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди долара.
Попитал я какво значи това.
– Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на
щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си.
В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
– Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели
всичките тези пари?
– О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.

© 2014 www.poznanie-bg.com