На топло в Сърцето ти…

198925_10150130798093798_1982616_n
“Ако някой ден се случи така,
че не може да ме виждаш повече,
ме сложи на топло в Сърцето си.
Аз ще остана там завинаги..!”

~ А. Милн, “Мечо Пух”

Таралежите са странни птици

August-05-2012-02-07-38-tumoiuwoiuroiuwoiure“Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…” Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е… Ритнаха ме… Полетях малко… Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях… Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка…
Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи… Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц. А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в… Смисъла на живота си. Да… И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж…
Време ми е… да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.”

~ Неизвестен автор

Добрите сърца

189063_10150116515703798_4110751_n
“Добрите сърца имат един мъничък дефект –
чувстват се зле дори заради малки неща…
Но имат предимство, което другите нямат – дават душа на всичко…”

~ Никълъс Спарк, “С дъх на канела”

Рецепта за смелост

Мира Дойчинова – irini
166401_493305648797_6211147_nНе ме е страх да те прегръщам, не разбра ли?
Душата е претръпнала от страшности.
В пролуките им нейде сме живяли.
На смелост се научихме. За щастие…

Не ме е страх. Какво като болиш.
И нека ме разкъсва твойто искане.
И нека да умирам, щом мълчиш.
А щом говориш, нека да съм истинска…

Не ме е страх да дишам до припадък.
За мен ще има въздух и отвъд.
Животът е такъв – горчив от сладост.
А всъщност ми напомня дълъг път…
И този път ще го преминем. Двамата.
Не ме е страх! Не ме е страх! Не ме!
Щом мога да заспя на твойто рамо,
ще имам смелост да съм ти небе.

толкова.

~ Caribiana
1379442_10151890265568798_943895214_n
Не съм откраднала най-нежния ти сън…
Единствено си взех от самотата ти.
Но огледалото се пръсна. Звън.
Назъбени стъкла. Светкавици…
Преминаха през чистото във мен.
Защото бях крайъгълна. И трудна.
Обеси обичта ми. Без въже.
Не можех да летя. И просто тръгнах…
Не съм откраднала последния ти сън.
Оставих ти любов. Да я съсипеш.
Поиска роза. Аз съм трън.
И по-добре е, че съм си отишла…

Знание

1424380_10151952863923798_37448053_n
“Всяко знание е богатство,
но когато е знание лъжливо,
то е отрова за душата.”

~ Димитър Талев, из “Железният светилник”

И някой да те има…

Автор: Мартин Спасов
1782139_10152307425913798_130457708_n
Достатъчно, за да боли.
И изборът, от ден по-ясен:
да бъдеш свещ или кибрит.
И в двата случая – да гаснеш.
Светът да те заподозре
в това, че си отгледал мрака.
Да бъдеш път или море.
И в двата случая – да чакаш.
Но никой да не натопи
очи ни в пътя, ни в морето.
Душата ти да излети
след светове, които светят.
И ти накрая да прозреш,
че този свят е уникален.
Той дава ти да бъдеш свещ,
от поглед на слепец запалена.
Угасвайки, да станеш дом.
Да се разлееш – морска пяна.
И някой да те има, щом
гори след теб, а теб те няма.

Винаги има начин

piano on the sea
“Този, който иска да е част от живота ти,
винаги ще намери начин.”

Отношенията

together-forever
“Отношенията се изграждат със сърцето,
а не с думи…”

Нали?…

images
- Нали винаги ще е така?
- ?…
- Да сме заедно?

~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
m_space/M&D Association

Два вида болка

  Guitar Rose by qskulls


Guitar Rose
by qskulls

“На този свят има два вида болка -
болка, която боли
и болката, която променя…”

Нощем ще гледаш звeздите…

Из “Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери
1959760_10152292224478798_670801615_n- Нощем ще гледаш звeздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…
 
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: “Да, звездите винаги ме карат да се смея!” И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя….
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета,
които знаят да се смеят…

Защото

Автор: Мартин Спасов
10171032_10152292165573798_1012253452_nЗащото премълча тревата,
а друга пролет те обиди,
не виждаш придошлото ято.
И то внезапно си отиде.
Защото те подведе мракът,
а в тъмното болят очите,
не си отнемай свободата
да виждаш миговете скрити.

Защото късно се опомни,
а не разбра, че късно няма,
недей полива с празни стомни
тревата. Тя е премълчана.

Всичко е избор

199518_10150137196213798_4907679_nВсичко е избор, сами избираме посоките -
на движение, на мисли, на цели, на информация или дезинформация. Сами избираме фокуса на живота си: накъдето поемем, там и ще стигнем.
Човек трябва да може да филтрира, да пресява -
кое си струва и кое губи време. Има много безполезни неща. Разбира се, има и ценни. Въпрос на пресяване и кртично мислене. Ефирът е наводнен с хиляди новини и събития.
Най-вече ни “информират” за “скандали”, “интриги”, “сензации”…но за КОГО е важно това? И как НИЕ отразяваме това – обръщаме ли внимание на всичко, четем ли всичко или търсим и подбираме само стойностното? Важно е. Времето е безценен дар и не е за разпиляване. Има толкова истински важни неща, които се нуждаят от нашето внимание, грижи и усилия.Даваме ли си сметка, колко е нужно да умеем да пресяваме ценното от безполезното? Всичко е избор а след това… идват и последствията от изборите ни. За наша сметка…
“Загубено злато може да се намери, загубено време – никога…” (Китайска поговорка)

Автор: Познание Бг

Пети ден вали…

Автор: m_space
"Белият кон"Не е да не те обичам,
не е да не ми тежи.
Не, че ми е безразлично,
не, защото пети ден вали.

Не, че други са виновни,
причината съм само аз.
В косите ми среброто е олово,
не зная, как не ослепях.

Време ли е, като време -
безполезни фронтове, мъгли.
Сърцето ми е, като стреме,
но не, че пети ден вали…

И не, че нямам думи да говоря,
но дланите ми станаха платна -
разкъсани от хиляди порои,
и не мога да те стопля с тях…
Не мога и мълча,
дано да е простимо.
Дано от обич да ме разбереш.
Хубаво e, че те има.
Пети ден вали… Ще спре. ;)

© 2014 www.poznanie-bg.com