Нещо, за което

Мира Дойчинова – irini
Holding-Hands
Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

Когато героите си тръгват

Spartacus2
“Когато героите си тръгват,
на арената идват клоуните.”

~ Х. Хайне

Твърде често…

1216820-bigthumbnail
“Твърде често хората не осъзнават какво имат,
докато не го загубят, те са твърде твърдоглави да кажат: “Съжалявам, не бях прав”.
Нараняват тези, които са най-близки на
сърцата им и често оставяме най-глупавите неща да ни разделят.”
~ Мерилин Монро

Избор

За равнодушието
“Спокойствието е по-силно от емоциите,
мълчанието е по-силно от вик…
Безразличието е по-лошо от война!”

~ неизв. автор

Неврокопски митрoполит Натанаил: Остани, Господи, с всички нас!

Из Пасхално послание, 2013 г.
16-11-2014 048_waterДнес, повече от всякога, живеем остро феномена на общество, което не общува помежду си.
Хората са редом до нас, живеят до нас и не ги забелязваме, както и те не ни забелязват;
не ни разбират, но и ние не ги разбираме. Резултатът на отсъствието на лични взаимоотношения между човеците е самотата. Човек извади от центъра на своя живот Бога и на Негово място постави себе си. Затова се върти около себе си, бори се да придобие евтини неща и едва покрива само насъщните си потребности. Така сам се принуди да живее в безплодната изолация. Съвременният човек в живота си няма за цел вечността, а тя, вечността,
е единствено във възкръсналия Христос и в изпълнението на Неговите заповеди.

Какво трябва да правим днес?

Възползвайки се от подарената ни свободна воля, да отворим вратите на сърцата си и да помолим Възкръсналия Господ, както светите апостоли Лука и Клеопа: „Остани с нас” /Лк.24:29/, Господи!

„Остани”, Господи, с милия ни български народ, със семействата ни, с децата ни. Укрепи ги и ги утвърди в непреходните християнски добродетели.

„Остани”, Господи, с държавниците ни, които възглавяват родните иституции и най-вече с тези, които правораздават в съдебната система и да помнят, „че съдът е дело Божие”/Второзаконие 1:17/. Дай им сили да носят леко тежкото бреме и отговорността; разум и решителност да служат на народа си и да вземат винаги решения, които не противоречат на Твоите спасителни заповеди. Да помнят винаги, че за всяка своя дума и дело носят отговорност не само пред народа, но и пред Тебе Единствения Справедлив и Нелицеприятен, Неподкупен Съдия.

„Остани”, Господи, с всички, които са подложени на изпитания от болести и различни зависимости.
Утеши ги, облекчи ги и изпълни сърцата им с Твоята радост.

„Остани”, Господи, с всички нас и ни помогни да облекчим болката на нашите ближни.

„Остани”, Господи, с всички православни християни и ги укрепи в истините на Православната вяра!

Из Пасхално послание на Неврокопски Митрoполит Натанаил през 2013 г.,
Източник: © Неврокопска св. митрополия

Истина или …загуба на време?

my_gift_for_you____by_embrisionarts-d62y8qi
“Ако една любов, едно приятелство не са чисти,
истински, силни и необикновени,
значи са просто загуба на време…”

Раздяла с десет неизвестни

Автор: Мартин Спасов
child-with-umbrella
“Нищо, което си струва да бъде научено,
не може да бъде преподадено.”
~ Оскар Уайлд

Раздяла с десет неизвестни,
а ти броиш до девет рани.
Научиха ли те на честност
учители с очи пияни?!
Дъждът е трудна теорема,
но ти успя да я приложиш
в най сухото, безбожно време
на враг, на шут и на велможа.
 
А после ти осъмна кален.
И празното ти взе очите.
Научи ли се да си цяло,
когато всъщност си разсипан?
Светът не се оказа кръгъл,
а конус, който те прободе.
Сега е лесно – ще си тръгнеш.
Но значи ли, че си свободен?!
Научи ли, че всеки белег
оставя послепис в душата?
Косите ни осъмват бели,
защото ги посипва мракът.
А мракът е житейска притча,
която обяснява тебе.
Едно е силно да обичаш,
съвсем различно – да обсебиш.
Животът учи, ала няма
урок – теория за нежност.
Не я ли усвоим от рана,
умираме съвсем невежи.

Облак и небе

189063_10150116515703798_4110751_n
“Не позволявайте един облак
да заличи цялото небе.”
~ Анаис Нин

“Don’t let one cloud obliterate the whole sky.”
~ Anais Nin

Приоритети и опции

дете 0 море
“Не позволявай никога хора или неща
да бъдат приоритет в живота ти,
когато ти си само опция за тях”

Смяна на цветовете

Автор: Caribiana

Photo by CINDY BELT on September 20, 2013

Photo by CINDY BELT on September 20, 2013

Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му – стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и
кестенче.

И мъничко топлина.

Любовта бяга от човешките сърца…

530351
“Любовта бяга от човешките сърца,
хората не са вече братя”.

~ Елин Пелин, из „Гераците“

Зрънце вяра

Автор: theheart_ofthefire
44445Аз още помня старата й къща,
направена от… няколко дъски.
Ще я намериш като свърши пътя-
към нея през баира се върви.

И някак си прилича на кутийка
със две прозорчета и нисичка врата.
Но пък е спретната. И много чиста.
С една градинка. И безброй цветя.

Цветя, които вятъра обичат
и нощем си говорят със дъжда.
Не са изящни. И на рози не приличат.
Но носят мириса на свобода.

И в тази къща я видях такава-
с прежулени от работа ръце.
Как рано , преди изгрев става
и в шепите си носи светове.

Как меси хляб от лунните прашинки
и с него храни гладните деца.
И как й стигат техните усмивки.
в които е стаено късче от зора.

Как може да говори с всички хора
за залеза, за болката, за Бог
и няма страх от никаква умора .
И в мрак да дойдеш. Среща те с добро.

Откакто я видях не я забравям.
Какво, че тя е простичка жена.
Щом не е суета. А зрънце вяра.
Аз мога да целуна. Нейната ръка.

Сърцето винаги стои отляво…

Автор: nia petkova
heart– Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести?
– Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво…
До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено… Но това не трябва да те натъжава. Така или иначе то ще си е твоето и ще е все така прекрасно… А може би още по – силно отпреди… Само че всичко това ще го разбереш след много, много време…
Ще има дни, в които ще смяташ, че вече нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път… Ще се опиташ да го потърсиш в спомените, в мириса на въздуха, в погледа на някой случаен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, между нотите на следващата песен… Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по – различен ден, малко по – специален, малко по – важен… В този ден ще откриеш истината… Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, но, за съжаление, малцина ги притежават наистина…!

Когато се опитвам да избягам…

Автор: Caribiana
111112Водни пръски просто, не сълзи

Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.

Засилвам се със вятъра. И все към теб…
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.

Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти…

—–

Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад…и пак обратно…
Да беше бряг от пясък…топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.

Защо се смееш?

tumblr_kq9zt8sxEn1qa4750o1_500- Защо се смееш? – възмутено попита тя.
– Защото ми харесваш. – отговори той.
– Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
– Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

~Димитър Димов, Тютюн

© 2014 www.poznanie-bg.com