Без търпение не става нищо

“Без търпение не става нищо.
Някои са толкова нетърпеливи, като човек,
който едва е посадил лозето,
а на другия ден иска да пие вино.
Това обаче е невъзможно.
Този, който няма търпение, се измъчва.
Студът му се струва двойно по-силен,
а жегата – двойно по голяма.
Като войник, на когото му се струва,
че последният месец от службата е
по-дълъг от цялата служба.
Необходимо е голямо търпение във
всичко, и особено в духовните неща.”

/Старецът Паисий Светогорец/

/Из кн. “Да превърнеш чуждата болка в своя”
ОТЕЦ. ДИОНИСИОС ТАЦИС ;
http://sveta-gora-zograph.com/books/Bolca/book.pdf

Бавноразвиващите се деца

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец /

Ах, тези майки,
чиито деца са бавноразвиващи се и постоянно им създават проблеми, цапат и т.н., какво преживяват горките! Мъченичество! Запознах се с една майка, която има вече голямо дете и не може да го усмири, а то прави едни бели!…
Взема горкото нечистотиите си и ги размазва по стените, по чаршафите… Майката оправя, чисти къщата, върти цялото домакинство, а то обръща всичко с главата надолу, всичко цапа. Клетата крие перилните препарати, а то ги намира и ги пие! Изхвърля цели шкафове през балкона. Слава Богу, че не е убил никого досега.
И това не са ден и два. Това състояние е години наред!
- Отче, може ли някой, който е умствено ограничен, да е смирен и добродетелен?
- Как да не може? Ето, детенцето, което често идва тук, в манастира, може да е умствено изостанало, но добротата, която то притежава, кой разумен човек я има? Какви молитви, какви поклони прави! Когато ми беше трудно да правя поклони заради хернията, неговите родители му казаха: “Отецът е болен, не може да прави поклони”. “Правя аз”, каза то и след това правеше поклони заради мен и ставаше вир-вода от пот. Какво благородство, какво любочестие имаше! Веднъж едно дете от махалата им го набило, а то, след като изяло боя, му подало ръката си и му казало: “Всичко хубаво!” Чувате ли? Кой разумен постъпва така, макар и да е чел Евангелието и цял куп духовни книги. Ето и преди няколко дни, когато тук беше дошло цялото му семейство да ме види, то седна до мен, а сестричката му по-настрани. Щом видя сестричката си, че седи далече от мен, каза: “Ела, близо до отче”, и я сложи до мен.
Много ме трогна и му дадох за благословение един голям кръст от слонова кост, който ми бяха донесли от Иерусалим. Щом го взе в ръцете си, каза: “баба”, и показа как ще го сложи на гроба на баба си! Удивително! Нищо не иска за себе си, всичко за другите! То с лекота ще влезе в рая, но и родителите си ще заведе дотам.
Де да бях и аз на неговото място, пък нека не разбирах и нека не можех да говоря.
А на мен Бог ми даде всички блага и аз ги съсипах. В другия живот то ще засенчва дори и богослови.
Мисля си, че светите богослови на Небето няма да имат по-добра позиция в познанието за Бога от тия дечица. Може би дори справедливият Бог ще им даде и нещо повече заради това,
че тук са живели в лишение.

/Откъс из кн.”За семейния живот”
Слова Том 4 ; Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”/
http://sveta-gora-zograph.com/books/Za_semeinia_givot/book.html#d0e2004

Само…


“Само истинският приятел ще види болката в очите ти…
когато всички други са заблудени
от престорената ти усмивка…”

Твърде много сме се изгубили…

Твърде дълго се колебаем…
Твърде много грешим…
Твърде често се заблуждаваме…
Прекалено малко се молим…
Недостатъчно вярваме…
Прекалено бързо се предаваме…
Твърде малко отстояваме Истината…
Твърде непостоянно обичаме…
Често избухваме…
Твърде рядко искаме прошка…
Още по-рядко я даваме…
Прекалено дълго сме наивни…
Свикнахме да отлагаме всяко добро…
Често късно пристигаме…
Много се оправдаваме…

Прекалено очакваме, а сами оскъдно даваме…
Не искаме да се жертваме…за човека до нас…

Прекалено сложни сме станали…
Твърде много сме се изгубили…

/ Познание-Бг /

Някои хора…


“Някои хора плачат не защото са слаби,
а защото са били силни
твърде дълго време…”

Прекрасен ден!

“Днес е прекрасен ден!
Не казвай, че не зависи от теб!
Ако можеш да направиш
поне едно добро дело,
ако накараш поне един човек да се усмихне,
ако помогнеш поне на един нуждаещ се,
ако простиш поне за една нанесена ти болка,
ако избереш да продължиш да обичаш,
въпреки ударите, бурите и предателствата -
денят ще е повече от прекрасен
и в сърцето ти и в други сърца.
Нима това е малко? Светът ще стане по-добър!
Не казвай, че не зависи от теб!
Зависи от всички ни.
Останалото са само оправдания, от които никой няма полза”

Познание-Бг

Празнуваме, нали! Ч*Р*Д Познание-Бг!


“Очите ни от щастие да греят,
в сърцата ни любов да затрепти
и всички птици на света да пеят,
защото днес празнуваме, нали!!!

winnie the pooh balloons

Днес

” Днес няма да сме същите, когато
прозорците разтворят свойте длани
и в тях нахлуе синевата
да сбъдва трудните желания.
Тъгата ще отстъпи, преклонила
челото си пред падащи звезди….
ще ни обсипят люлякови мисли
и слънцето ще ни се стори друго-
по-истинско и по-горещо
и щом се отрази във огледалото,
по зайчетата на стената ще усетим
как някак неусетно сме пораснали…”

Сърцето и добрите дела


“Всеки ден вие полагате грижи за тялото си,
за да го запазите в добро състояние.
По същия начин
трябва да храните ежедневно
сърцето си с добри дела.
Тялото ви живее с храна,
а духът – с добри дела.
Не отказвайте на душата си,
която ще живее вечно, онова,
което давате на тленното си тяло.”

/Св. Григорий Велики ( Двоеслов)

“Един ден”


“Един ден ще ме попиташ кое е по важно –
ти или животът ми?
Аз ще кажа – живота ми и ще си отидеш,
без да знаеш, че ти си моят живот”.

Ако обичаш…

“Ако обичаш някой, заради красотата му,
не е любов, а желание!!
Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!!
Ако обичаш някой, защото е богат,
не е любов, а интерес!!
Ако обичаш някой и не знаеш защо… това е любов!!
Трябва да знаеш да обичаш, без да чакаш нещо в замяна…”

Необикновено приятелство!…

Когато слоновете се пенсионират много от тях намират подслон в резерват, в щата Тенеси.
Идват поединично, но в последствие се групират по двойки. Всеки слон търси близост с някой друг, с който да прекарва времето си заедно. Интервюираната работничка от резервата казва, че те са като хората – търсят сродна душа, с която ги свързва нещо общо, и с която да установят връзка.
В резервата има неразделни приятелски двойки, но най-добрата, хубава и необичайна връзка е м/у Тара (слоница) и Бела, която е … куче.
Бела е една от няколко кучета, живеещи в резервата. Повечето от тях не искат да имат нищо общо със слоновете, както и обратното.
Същото не се отнася за тази странна двойка (Тара и Бела). Те са абсолютно неразделни.
Хранят се заедно, пият вода заедно, спят заедно, играят заедно.
Тара и Бела са близки от години, но никой не е предполагал, наистина, колко са били привързани една към друга, до момента в който Бела получава тежка травма на гръбнака – не е могла да движи краката си, нито да върти опашката си. В продължение на 3 седмици Бела е лежала неподвижна в офиса на резервата….и в продължение на 3 седмици Тара е бдяла пред офиса. Слоницата е имала на разположение 2700 акъри (размера на резервата) да се скита на воля, но през всичките 3 седмици тя неотлъчно е седяла пред сградата на офиса, в ъгъла…чакайки.

Докато един ден, един от работниците не решава да изнесе Бела на балкона, за да се видят със слоницата. В този момент Бела е започнала да върти опашката си.
Не са имали друг избор и са я занесли при Тара (да се видят отблизо).
От този ден нататък, доката Бела е проходила отново, всеки ден някой от работниците я е носил на ръце до Тара.
Към днешна дата тяхната любов и доверие са по-силни отвсякога.
Те не таят страхове, тайни и предубеждения.
Две създания, които са съумяли да превъзмогнат техните необятни различия.

Ако те са могли да го направят, какво е нашето извинение ?…

Приказките


“Приказките помагат на децата да заспят,
а на възрастните да се събудят.”

“Най-важните неща в живота”

“Най-важните неща в живота не са неща”
/Антони Деанджело/

“Не зная дали и колко ме обичаш,
но ми стига аз да те обичам безкрайно.
Не мога да те накарам да вървиш с мен,
но мога да бдя невидимо над твоя път.
Не мога да искам нищо от теб,
но мога да ти дам всичко,
което ми е по силите.
Не мога да накарам времето да спре,
но мога да пазя завинаги в сърцето си
всеки наш миг…
Не мога да върша вълшебства,
но откакто си в живота ми
имам едно от чудесата на света.
Никога няма да те забравя.
Просто исках да го знаеш.”

/неизв. автор/

“Земя, като една човешка длан”


Земя, като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщии
заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

/Георги Джагаров/

© 2012 www.poznanie-bg.com