„Говори ми по-простичко, моля те!…“

Говори ми по-простичко,моля те!
Или остави някое дете да ми обясни…
Говори ми по-простичко!…
Уморих се от дълги думи, празни приказки,
извъртяни изречения.
Моля те, говори ми по-простичко!
Омръзна ми от многоточия…Замръзнах от неясноти.
Не ми е лесно да те гледам и да не разбирам.
Светът ли се обърка? Бързо ли вървим?  Какво се преобърна?
Стоим заедно, а не се виждаме…
Дори се чудя, дали се познаваме?

Говори ми простичко, моля те! Или остави някое дете да ми обясни…
Когато преди време, дъжда валеше, ние се смеехме и тичахме, а сега зъзнем сърдити, важни и сериозни… Някога бяхме  малки и простички и сякаш имахме всичко.
Сега имаме  много неща, а нямаме време – просто да се прегърнем, просто да се подържим за ръце, просто да постоим…
Просто така…Просто така…И да знаем, че в този миг, това е всичко…

/m_space/

One comment

  • lale
    03/06/2011 - 08:08 | Permalink

    Просто така…Просто така…И да знаем, че в този миг, това е всичко…

  • Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.