Виртуални и реални светове

– Ало, к’во правиш ?
– Аааа, чатя си по фейсбука, а ти ?
– Абе не мога да го изкарам това новото ниво на BowMaster.
( т.нар.компютърна игра”Война между замъци” бел.авт.).
Ще се побъркам от яд..От часове не мога да го мина…Очите ми изтекоха пред монитора…
Аре ще се чуем след малко,
че ми звънят по скайпа..“
….Стандартен разговор, обикновено средно-статистическо
общуване, ако общуване тук е точното определение, защото
общуването отдавна е с подменен смисъл в полза на
виртуалнитe “забавления”.
Живеем в епоха на все по-закърняващи човешки
взаимоотношения.
Реалността започва да измерва границите си между on-line
комуникациите и непрекъснатите чатове в мрежата..
Хората все по-малко общуват помежду си реално (лице в лице) и
все повече време отделят на включването си в социални
групи и мрежи и нямат търпение да се запознаят с нови
виртуални “приятели”( до стотици !) в по- голямата си част-
напълно непознати лица, за които информацията е само
такава, каквато самите те са подали в мрежата.
Дали тази информация е истинска никой не знае…
Можем само да предполагаме колко от сърфиращите в И-нет са там
с истинската си самоличност и за какви взаимоотношения
става въпрос в действителност.

Безспорно има и истински общувания в мрежата, но и
безспорно е, че те са по-малкия процент.
Безспорно има ценна и полезна информация, която се споделя в и-нет
пространството, но е безспорен и факта, че доста трябва да
отсяваш пшеницата от плявата.
Елемента на безконтролност, анонимност и възможността
“да се представиш” както си поискаш в и-нет е гъдел за
мнозина.. И е игра като начало без край, а повечето хора се
увличаме и забравяме да поставим граници, най-малкото за
да опазим времето си от разпиляване. А това е най-малкото…
Да, чудесно е да се ползваме от научните и технологични
достижения, но да станем зависими от тях –
това вече не е добре.
Защото ако “чатовете” станат по-важни от разходката в
парка с любимите ни хора, и ако заради нивото на новата
игра забравим да прегърнем, утешим или подкрепим някой
реално, а не виртуално, накъде всъщност отиваме ?…
И какво става с нас, живота ни ? С хората край нас ?
Къде са те в списъка ни ? На коя страница ?
Защото явно в „И-нет света ни“ всичко изглежда под контрол
и сме се превърнали в спецове – на тактиките, виртуалните
умения, знания и комуникации..
Съвременният човек някак се плъзга по плоскостта на
лесното и не иска да се затормозява с отговорности, защото
те реално тежат – отговорността на реалното присъствие –
да изслушаш, да изтърпиш, да помогнеш, да понесеш някоя
чужда болка и страдание…Да се ангажираш…
А виртуалните взаимоотношения са лесни, удобни, там
никой не виждаш и никой не те вижда..Удобен параван за
криворазбрана свобода и неангажираност…
Нищо лично, две профилни снимки от двете страни на комуникацията
и си “чатим”до безкрай – “…дъра-бъра…” за какво ли не…

Пращаме емотикончета с целувки, прегръдки…
Подържаме взаомоотношения…

И така със стотици “приятели” в групата…
Стотици приятели!…Абсурдно словосъчетание!
Когато много добре знаем, че
“Ако човек е навсякъде, той е никъде”
Съвсем не се усещаме как релността ни в този момент е
с подменена картина, как вторачването в И-нет –
комуникациите ни поставя в капан на социална изолация и
ограниченост в рамките на монитора и как това влияе върху
силите и желанието ни да общуваме с хората извън
мрежата. И-нет приятелите ни оформят един свят, хората от
обкръжението ни, особено не ползващите компютър – друг
свят. И ние гравитираме между реалните и виртуалните си
светове. И пак сме никъде.
Получава се някаква абсурдна двойнственост –
хем сме в социалното пространство, хем сме в социална изолация.
Същия ефект на предозиралите се
с компютърни игри деца, които след като излязат навън, на
улицата след прекарани 10 часа игри в мрежата – гледат със
замрежен поглед и в първите минути не знаят къде се
намират…

Дали и ние не се предозираме в някаква степен с И-нет ?
Дали не губим безцелно времето си понякога там ?
Дали не сме пропуснали да сложим граници между ползата
и вредата ?

Можем лесно да проверим това , ако си наложим за няколко
дена , 4 – 5 например да оставим компютъра ( ако е
възможно и GSM-ите ) и да заминем някъде на село или на
планина, където компания биха ни правили единствено
природата, тишината и близките ни хора…

И ако през тези няколко дена “не се побъркаме” от липсата на
И-нет и GSM , значи всичко е наред, но ако….се изнервим
от липсата на: Facebook, Skype, Google и т.н значи е
наложително да се замислим какво става с реалния ни
живот, къде се намираме и накъде всъщност искаме да
отидем.
И да вземем нужните мерки…
Да си вземем живота обратно,
не виртуалния , а реалния…
И при това да го направим незабавно!

/ автор:  Миглена Цакова, www.poznanie-bg.com /

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.