Author Archives: admin1

МОЛИТВА

Andrea Bocelli, Celine Dion – The Prayer
Превод на български: artheto

МОЛИТВА

Моля се Ти, Господи да бъдеш нашите очи и да ни наблюдаваш накъде вървим.
Да ни помагаш да бъдем разумни в миговете, в които сме изгубени…
Нека това бъде нашата молитва, когато изгубим пътя си…
Води ни, Господи на правилните места.
Напътствай ни с благословията Си там, където ще сме в безопасност.

Светлината, която Ти притежаваш, моля се да я открием и да остане в сърцата ни…
Да запомним, че когато вечер се появяват звездите, Ти си нашата вечна звезда!
Нека това бъде молитвата ни.
Колко вяра ни е останала, когато сенки обсебват дните ни?…

Води ни, Господи на правилните места. Напътствай ни с благословията Си. Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.

Мечтая за свят без насилие, свят справедлив и изпълнен с надежда.
Нека всеки хване ръката на ближния, да има мир и братство.
Със силата, която получаваме се молим за спокоен живот.
Това ли е желанието, толкова недостижимо за нас?

Нека Всеки да намери любовта! И нека всяка душа намери своя сродна душа, душа, която да обича.
Нека това бъде нашата молитва.
Молитва, каквато има всяко дете.

Трябва да открием пътя си.
Води ни, Господи с Твоята благословия!
Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.

Това ли е вярата в нас, блещукаща из всеки?…
Вярвам, че тази вяра ще ни спаси!

Светът е красив

Кърт Вонегът
Бъди благ.
Не позволявай на света да те направи коравосърдечен.
Не позволявай на болката да те накара да мразиш.
Не позволявай на горчивината да ти отнеме сладостта.
Гордей се, че дори всички други да го оспорват,
ти все още вярваш, че светът е красив.

Photo by www.irishcentral.com

Чувствата станаха онлайн статуси

Ъшър Реймънд
Защо връзките станаха толкова редки?
Защото разговорите се превърнаха в имейли, постъпките станаха позвънявания, чувствата станаха онлайн статуси, думата „любов“ се използва извън контекста, неувереността засенчва всичко, ревността стана навик, доверието се изгуби, лъжата стана норма, раздялата остана единствения изход, а болката- единственото чувство.

Photo by people-create.cо.uk

С времето човек разбира…

Хорхе Луис Борхес

С времето човек разбира… тънката разлика да държи ръка и да окове душа.
И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори а подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи.
И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава…че ако е прекалена дори топлината от слънцето изгаря.
И се научава да посади своя собствена градина и да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира…че наистина може да издържи. Че наистина е силен, че наистина има стойност.
И човек разбира и се научава, че всеки ден се учи. С времето разбираш… че само който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя може да те дари с цялото щастие за което мечтаеш.“

Смехът е сериозно нещо

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“

~ Георги Парцалев

МЕЧТИТЕ ТИ


„Никога не позволявай спомените ти да бъдат
по-големи от мечтите ти!“
~ Дъг Айвестър

70 ГОДИНИ ХОР „БОДРА СМЯНА“

За хор „Бодра смяна“ е трудно да се говори, защото думите не стигат да се опише видяното и чутото от малките певци прославили родината ни из целия свят. 70 години е епохален труд и национално богатство.
Хор „Бодра смяна“ е дар за България.
Хор „Бодра смяна“ е школа и житейски път.
Хор „Бодра смяна“ е не само нашето детство, това е обич за цял живот. Защото който поне веднъж е чул „Гайдар“, „Жълта пеперуда“, „Нани ми, нани, Дамянчо“, „Празднечная“, „Хорал“, „Българска песен“ знае за какво говорим.
Думи повече не са нужни…
Честит 70 годишен юбилей, бодросменци!

И ние, бившите и настоящи бодросменци, изказваме безкрайната си, сърдечна, искрена и дълбока благодарност към създателите, диригентите и
ръководителите на хор „Бодра смяна“:

г-н Бончо Бочев
г-жа Лиляна Бочева
г-жа Светла Бешовишка
г-н Ивелин Димитров
г-жа Людмила Герова
г-жа Теменуга Миланова
г-н Александър Кочков

Животът

119-2„Животът – това е пиеса, която не се репетира. Затова пейте, плачете, танцувайте, смейте се и живейте на пълни обороти, докато завесата падне и сцената свърши, без каквито и да е аплодисменти.“

~ Чарли Чаплин

“Life is a play that does not allow testing. So, sing, cry, dance, laugh and live intensely, before the curtain closes and the piece ends with no applause.” (Charlie Chaplin)

Слънчоглед

Преподобни Варсануфий Оптински
ws_Sunrise_&_Sun_Flowers_1920x1200„Всички познават слънчогледа. Своята златистожълта глава той винаги обръща към Слънцето, стремейки се към него, заради което е получил названието си. Ала случва се някой слънчоглед да престане да се обръща по посока на слънцето и тогава опитните земеделци заключават, че той е болен и скоро ще изсъхне, че червеи подгризват корена му и че растението трябва да се отреже. Така е и с човешката душа. Докато тя, подобно на слънчогледа, обръща взор към Бога – Извора на светлината, с нея всичко е наред. А отвърне ли взор от Него – погива.
Господи, помогни ни да Те последваме и бъди Слънце в нашия живот. Амин.“

На какво учим децата си?

Пабло Казалс
68498_479397013797_479350_nВсяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне…
А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столица на Франция.
А кога ще започнем да ги учими и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всяко от тях: Знаеш ли какво си ти?
Ти си истинско чудо. Ти си неповторим.
През всичките изминали години не е имало дете като теб.
С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо!
И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш – ние всички трябва да работим,
за да направим света достоен за децата му. “

НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА БАЛКАНДЖИ ЙОВО!

Автор: Миглена Цакова
tumblr_nknln5ifpH1sh60dfo1_1280
От часове събирам в сърцето си гняв и сълзи,
горчилка и крясък.
Видях и чух достатъчно, за да осъзная, че някой посяга на корените ми и поругава паметта на дедите ми, проляли кръвта си в битки за българската земя и свобода!
СТИГА! Не посягайте на Балканджи Йово!

Паисиевата „История Славянобългарска“ и стихотворението
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ са ЕДНО!
Те са наследството ни през вековете, нашата родова памет.
В тях са събрани вените на България – вяра, народност и мъжеството да ги браниш и изстрадаш до край!

Не посягайте на корените ни! Жилави са! Здрави са!
Изтъкани са от много пот и сълзи и юнашки кърви…

Балканджи Йово някога направи своя избор.
Сега е наш ред.
Време за отстояване.
Време за проглеждане.
Време за мъжество.
Време, в което страхът е позор а мълчанието – предателство.
Предадем ли Балканджи Йово, предаваме България!

Време е да се преброим!
––
Художник: Ивелин Трифонов
Картина: „Караджа Войвода“

ПРОСТО МАРИЯ!…

©poznanie-bg.cоm
12494954_10153823612838798_1796549050993962597_n
Урок по смелост и скромност.
Урок по съпричастност.
Просто Мария.
Урок по възпитание и ценности.
Урок по адекватност и човещина.
Урок по живот!
Тя е просто Мария.
и се притеснява да я наричат герой, защото за нея герои са Ботев и Левски.
Тя не иска за себе си подаръци, казва, че си има всичко в дома. И е благодарна.
Но ако някой иска да направи нещо за нея ще я зарадват ако се помогне на всички деца в дома.
Тя е дете и е само на 15 години… и просто спаси живот.
Смята, че всеки би го направил.
Просто Мария.
Просто ЧОВЕК!
А за нас- ОГЛЕДАЛО.
Въпросът е: като погледнем Мария, къде виждаме себе си????
–-
Текст: Познание-Бг
Снимка: smаrt.dir.bg

Знаем всичко…

"Благодаря ти!"
„Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това,
че знаем всичко и не правим нищо.“

~ Александър Херцен

За доброто, мъдростта и храбростта

IMG_0369_w
„Който наистина е добър,
никога не може да бъде нещастен.
Който наистина е мъдър,
никога не може да бъде объркан.
Който е наистина храбър,
никога не се бои.“

~ Конфуций

След любовта…

163288_496027253797_7768156_n„…След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други… След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени.
След любовта не остава нищо.”

~ Момо Капор, Из „След Любовта“