Category Archives: ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

След любовта…

163288_496027253797_7768156_n„…След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други… След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени.
След любовта не остава нищо.”

~ Момо Капор, Из „След Любовта“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Добре, че…


„Добре, че грешим
за да разберем кой ни обича…
Добре, че прощаваме
за да разберем кого обичаме ние… “

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Подари ми нещо скъпо…


„Подари ми нещо скъпо, като… душата си.
Тела на безценица има ежедневно.“

~ Исабел Алиенде

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Колко много любов разпилях…

Автор: Миро Козарев
:)
Колко много любов разпилях…по неправилния човек
в точното време
и в правилния човек, но в неточното време.
Всичко е относително и нищо вечно,
само любовта вечна, НО С ПРАВИЛНИТЕ ХОРА И ВРЕМЕ.
А останалото? Останалото е нищо…просто нищо.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Притча за двете лисичета

Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче”

baby-foxesЛисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета –
ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа –
какво значение има какво още става по света?

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Светът е уморен

Автор: Мира Дойчинова – irini
:)
Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност……
Светът е уморен – от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени „Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен… И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Ти си…

~ The Blueheart „You are my wonder“
1012574_10152371949978798_2929161074968668352_n
Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си част от сърцето ми, част от мечтите ми, част от небето ми. Ти си моя пътека и мое очакване. Ти си усмивката ми.
Ти си много повече от човек, когото обичам.
Ти си тишината и любимите ми думи.
Ти си любимата ми прегръдка. Ти си много повече от това, което мога да обясня.
Ти си най-добрият човек, когото познавам! 😉

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Декември

Мира Дойчинова – irini
Сняг
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Човек!…

1969345_10152276079853798_1974633484_n
„Нуждая се от ЧОВЕК,
с когото да ми отпочине душата!…“

~ Джак Керуак, Jack Kerouac

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?.. Приятелството

Нещо, за което

Мира Дойчинова – irini
Holding-Hands
Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Твърде често…

1216820-bigthumbnail
„Твърде често хората не осъзнават какво имат,
докато не го загубят, те са твърде твърдоглави да кажат: „Съжалявам, не бях прав“.
Нараняват тези, които са най-близки на
сърцата им и често оставяме най-глупавите неща да ни разделят.“
~ Мерилин Монро

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Истина или …загуба на време?

my_gift_for_you____by_embrisionarts-d62y8qi
„Ако една любов, едно приятелство не са чисти,
истински, силни и необикновени,
значи са просто загуба на време…“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Раздяла с десет неизвестни

Автор: Мартин Спасов
child-with-umbrella
„Нищо, което си струва да бъде научено,
не може да бъде преподадено.“
~ Оскар Уайлд

Раздяла с десет неизвестни,
а ти броиш до девет рани.
Научиха ли те на честност
учители с очи пияни?!
Дъждът е трудна теорема,
но ти успя да я приложиш
в най сухото, безбожно време
на враг, на шут и на велможа.
 
А после ти осъмна кален.
И празното ти взе очите.
Научи ли се да си цяло,
когато всъщност си разсипан?
Светът не се оказа кръгъл,
а конус, който те прободе.
Сега е лесно – ще си тръгнеш.
Но значи ли, че си свободен?!
Научи ли, че всеки белег
оставя послепис в душата?
Косите ни осъмват бели,
защото ги посипва мракът.
А мракът е житейска притча,
която обяснява тебе.
Едно е силно да обичаш,
съвсем различно – да обсебиш.
Животът учи, ала няма
урок – теория за нежност.
Не я ли усвоим от рана,
умираме съвсем невежи.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Сърцето винаги стои отляво…

Автор: nia petkova
heart– Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести?
– Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво…
До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено… Но това не трябва да те натъжава. Така или иначе то ще си е твоето и ще е все така прекрасно… А може би още по – силно отпреди… Само че всичко това ще го разбереш след много, много време…
Ще има дни, в които ще смяташ, че вече нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път… Ще се опиташ да го потърсиш в спомените, в мириса на въздуха, в погледа на някой случаен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, между нотите на следващата песен… Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по – различен ден, малко по – специален, малко по – важен… В този ден ще откриеш истината… Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, но, за съжаление, малцина ги притежават наистина…!

АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Когато се опитвам да избягам…

Автор: Caribiana
111112Водни пръски просто, не сълзи

Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.

Засилвам се със вятъра. И все към теб…
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.

Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти…

––

Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад…и пак обратно…
Да беше бряг от пясък…топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.