Search Results for: m_space

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

„Няма да плача..“


Днес ми е тъжно, но няма да плача…
Ще се разходя по плажа, ще прегърна звезди.
Ще послушам морето, ще му разкажа –
колко е трудно да скриеш сълзи…

Ще седна на пясъка, там до вълните,
ще вдишам дълбоко топлия бриз.
Ако идваш, моля те нищо не питай,
просто постой и с мен помълчи…

/ m_space /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Лятото в нас“

Лято е.
Поне така трябва да е според календара.
Но ми е нещо тежко тук в големия ни, шумен и забързан град.
Живеем в мъгла – сива, душеща, обезличаваща всичко наоколо.
А ние си живуркаме и си мислим, че е лято.

Не, не е!!! Лято отдавна няма тук.

Лятото го срещнах тази година в планината – сред тихия ромол на горското поточе, сред пеещите птици, в тишината на вековните върхове. Чух го да се смее като малко дете сред листенцата на дивите цветя. Лятото е там – по ухаещите на бор и мащерка пътечки и танцува вечер по небето обсипано с близки звезди.

Не знам, може и някъде по морето да има лято. Някъде, където въздухът не е пропит от стара мазнина и миналогодишна цаца. Някъде, където хората не се блъскат на тълпи по плажа при вида на „атрактивния“ продавач на царевица и резенчета диня.
Някъде, където не кънтят в стресиращи децибели чалга и всякакви кичозни миксове.

Не знам, но малко ми е тъжно заради морето и децата, които не могат без лято…

А душите ни?..
Колко ли празни трябва да са душите ни, за да не правим разлика дали живеем в мъгла или не?
Доколко трябва да сме притъпили сетивата си, за да не виждаме и чуваме как грозното и пошлото се „блещят“ и“ крещят“ от всеки ъгъл, от почти всяка реклама, а ние ръкопляскаме(?!) и си мислим, че това е новото реалити шоу?…

Тъжни и объркани същества!
Колко сме жалки само – в новите си модерни дрешки и с все по-замъгляващи и обезличаващи се души! Дишаме мъгла, а си мислим, че е лятна мараня.

Не, не е!!! Защото лятото отдавна не стъпва тук. Отдавна сме го прогонили.

Но се питам: какво ще правим през зимата, когато всичко измръзне и студът скове прозорците, а ние не сме стоплили с нищо душите си?

Господи, помилуй!…

/m_space/ 2006/ http://www.pravoslavie.bg/Пътеписи/Лятото-в-нас/

АКТУАЛНО. НОВИНИ БЪЛГАРИЯ В СЪРЦАТА НИ

„Българийо!..“

Автор: m_space
В мене кънтиш – калдъръмена, жива,
земя напоена с мечти и със кръв.
Българийо, моя болка и сила!.
Моя надежда и мой кръстопът!
Пееш ми нощем със звездите на Рила,
от Пирин ми носиш стомни вода…
Светиш в сърцето ми с жита изкласили.
В миг ме попарваш с Баташка сълза..
Бягам, а винаги тичам към тебе…
Обич си, зная – от тези до гроб!
Българийо, моя едничка, безценна..
Земя на победи! Земя на живот!..

 

 

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

„Усмихни се!..“

Точно, когато най-ти е криво,
точно, когато най-те боли,
скъсай всяка мисъл трънлива,
излез и усмихнат ден сътвори!

Врабче нахрани, прегърни синевата!
Сплети си венец от росни треви!
Какво, че някой пак те предава?
Нима от това ще угаснат звезди? 🙂

Нима ще престанат птичите песни?
Нима ще се свършат добрите сърца?
Та ти имаш богатство несметно –
от обич край теб! Мисли за това!

Мисли за това, което остава,
дори и да падат внезапни мъгли.
За очите, които безсънно те чакат,
верни докрай. За това си мисли!

Прости и не искай обяснения сложни,
всеки си има причини, нали?
Усмихни се на тази слънчева обич!
Излез и щастлив ден сътвори!

/ m_space /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?.. Приятелството

„Сърце..“

Аз никога не ще намеря думи,
с които тъй да стопля твоето сърце
както правиш ти – невидимо, безшумно
и усмихваш моя ден..

Аз може би не ще намеря сили
да нарисувам всичките цветя,
които по пътеките ми никнат
след всяко мислено към теб „благодаря“..

Когато знаеш без да питаш,
защото ми се доверяваш до безкрай,
когато в болките ми идваш
без въпроси,
само с топлина..

И в стъпките ми – кървавите дири
оставяш здравец да ме изцери..
Аз думи няма никога да имам
за ангелското ти сърце,
нали ?..

( Автор:m_space ,
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=102458 )

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Подарявам ти слънцето!..

Автор: m_space
Тогава, когато те спънат проблемите,
когато ти писне от битки безсмислени
и някак надвисне в сърцето ти времето
ще тръгна към теб с букети от изгреви!
Ще взема хвърчило, ще викна и лятото,
от морския бриз ще направя гердани.
Ще гледаме хиляди пурпурни залези,
ще тичаме боси по тучни поляни.
Шарени облаци ще грейнат през бурята-
сякаш запалени детски огньове.
Толкова често забравяме ЧУДОТО..
Подарявам ти слънцето!
Знаеш, че мога! 😉

ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

„Ще намеря начин!..“

„Аз ще намеря начин-
да стигна до теб и до утрото,
да премина пороя и бурята,
да се усмихна през ледени блокове,
да направя най-силните скокове!

Ще открия път през пролуките,
ще премина мъглите захлупени.
Ще стигна дори до безкрая,
само да знам, че ме чакаш накрая!…“

Автор: m_space
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=134962

АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Да можеше…

..Тогава погледнах в твоите детски,
тъжни сини очи и си помислих:
Да можеше да не те боли…
Да можеше хората да не се нараняват..
Да можеше да виждаме всички по- далече от собствените си носове…
Да можеше да чувстваме зад завесите
на заплакалото сърце..
Дете, да можеше да не те разочароват
никога повече!….
Но не може миличко…Не може…
Как да ти обещая да не се случва ?
Как да те предпазя ? Да можех… О, да можех !….
Ще се случва…И то как…
Ще те нараняват, но с всяко трънче в сърцето ти – ще се каляваш!
С всяко предателство – ще се научиш да отсяваш!
С всяка изплакана сълза – душата ти ще става по-бистра, по-изящна,
като камъчетата под водопадите…
Виж ги само как са изваяни…
О, да можеше никой и нищо да не те наранява! Но не може, миличко….
Не може…
И когато това се случи, знай, че аз ще дойда при теб и ще бъда до теб!
Ще мълча безсилно може би, но ще те държа здраво в прегръдката си…
И ще стоим така, докато бурята отмине….

/Автор: m_space/
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=138448&mode=&order=0&thold=0

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

„Моля се за буря…“

Моля се за буря, не за слънце…
Единствено тогава проумявам –
кои са здравите ми клони…
Единствено тогава се пробуждам
и виждам ясно себе си и пътя.
Моля се за буря – да измие
лъскавите ми заблуди,
фалшивите ми стряхи,
заледените абсурди…
И да остане само
истинското зрънце.

Моля се за буря, не за слънце…

 

/Автор: m_space,
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=135416&mode&order=0&thold=0

 

 

АКТУАЛНО. НОВИНИ Приятелството

„Не наричай всички Приятели!..“

Автор: m_space
Не наричай всички Приятели,
а само тези, които носят безсъние –
заради теб по очите си,
само тези, които от бързане
към теб забравят мечтите си,
само тези, пред които не криеш
колко крехки са в тебе надеждите..
Не наричай всички Приятели,
не използвай думите грешно!

Когато буря завие,
и полепнат тръни на пътя,
поогледай се КОЙ го е грижа?!…
И кой вместо теб ще пристъпи.
И кой не пуска ръката ти-
дори да няма стъпки нататък..
Не наричай всички Приятели,
помисли и отсей без остатък!

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

„Не, че е важно..“

Не, че е важно…Но понякога ме боли….
В мигове, когато усетя удари в гръб…
В мигове, когато протегнати длани увисват във въздуха…
В мигове, когато вали и всеки гледа в собствения си чадър…
Не, че е важно може би..
Казват, че времето е станало проблемно,
и че човек се бори сам и за себе си.
Понякога, като се разхождам в планината с часове наблюдавам птиците.
Те винаги летят по няколко, или по две, рядко някоя птица лети сама..
Сигурно си нямат проблеми, такива, че всяка да се бори сама за себе си..
Всяка да лети сама за себе си…Радвам се на безгрижието на птиците…
Сигурно не ги е страх от хищници, от засади.
И не само летят, но някои от тях и непрекъснато пеят…
Безгрижно и щастливо…Може би това не е важно…
И тревите и цветята винаги са по много….
Сигурно и те не се страхуват, че някой ще ги стъпче, нарани..
Не са се окопали всяко растение за себе си…
Не, че е важно, наистина….Но понякога боли….
че ние хората се държим така различно…

/Автор: m_space/
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=139040&mode=&order=0&thold=0 /

ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

„Как ли?..“

Сричам те..Не смея да говоря през дъжда..
Побелявам вчерашно. Не гледай..
Блика вятър в каменни цветя.

Сънищата ми са преспи.
Думите – преглътнати сълзи..
Но аз вървя към теб, и стъпвам тежко.
На прага ще застана, ще сведа очи..

Звездите гръб ще ми обърнат,
и слънцето и пролетта..
Но ти, ти знам.. ще ме прегърнеш..
И как ли ще го понеса ?..

/m_space,
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=120928 /

АКТУАЛНО. НОВИНИ Приятелството

„Дарът на твоето приятелство“

Благодаря ти за безмълвната подкрепа,
която пулсира толкова силно около мен!
Благодаря ти за търпението в моето нетърпение!
Благодаря ти, че виждаш през мен!
Благодаря ти за думите,
когато всичко наоколо е замлъкнало!
Благодаря ти, че четеш и най-скритите ми болки!
Благодаря ти за строгостта,
когато „слънца и рози“ ме аплодират,
невиждайки, че се търкалям по нанадолнището.
Благодаря ти за обичта, сълзите, радостта и споделеното присъствие!
Но най-вече благодаря на Господ за този дар, който ми е поверил:
Дарът на твоето приятелство!
И се моля:  поне за един човек (на земята или на небето) да означавам това,
което ти означаваш за мен!

Текст: m_space,
Източник:
Познание-Бг ;
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=119746&mode=thread&order=0&thold=0 

ВДЪХНОВЯВАЩО

Нечии чужди сценарии..

Колко искам да си замълча,
…преди да избухне болката ми от хаоса…
…преди да се взривя от безсилие…
…преди да ме разплаче немислимото..
…преди да ме разстрелят абсурдите..
Колко би било хубаво да замина,
някъде по пътеки планински,
сред ручеи бистри,
сред песни на птици..
Илюзия… Къде ти…
Сънувам все по-често цветя и звезди..И все по-рядко ги виждам наяве…
Не ми се сънува.
Не ми се заспива.
Защото после се будя в
‘колело на абсурда’ от нечии чужди сценарии…Като огледало на ‘модерен’ филм.
Това не е моя филм. И не е моят сценарий.
Това лудо препускане, този хаос не е моят избор…
Но все още мога да избирам.
И все още мога да казвам „Не“
Все още мога да видя тревичката, пробила бетонната улица…
А това е много за една борба.
Когато свободата в сърцето не е отнета, означава, че войната не е приключила.

/ автор: m_space/

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Желая ти попътен вятър!..

/Автор: m_space /

Загубваш част от бреговете си..
Внезапна буря ги е откършила, няма ги..

Дали е предателство ? Има ли вече значение ?
Освен ако не се поучиш.. Колко пъти ли ?
Не брой, и не мисли жестоко за себе си..

Никой не предвижда ураганите..
“ можело е…..трябвало е….ако….“ –
това вече е само статистика, не отправна точка.

Ще преболи, знаеш..

Глупостта е като камък, в който се препъваме от невнимание..
После е важно – изправянето.
Никой не връща загубеното време..

И знам, че от това най-много ще ти горчи, но трябва да продължиш напред –
заради новите брегове и най- вече заради тези, които са ти останали верни..
Желая ти попътен вятър 🙂