«Да пазим Православието си като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин. Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД» (Търновски митрополит КЛИМЕНТ (Васил Друмев)

Къщичка от кал, мъничка. Под столетния дъб. С целия си ръст великанът се е надвесил над нея. Разстелил е короната си като паунови криле от листа. За да бъде като закрилник на дребния й ръст. За да плени вятъра в листата си. Величествен дъб. Ангел пазител на покоя на сгушената постройка. Здание просто. Оскъдно и крехко. Като изсъхналите тела на мъчениците. От старите камъни на стените му се рони бял прах. Белег на крехката тленност на телата ни, жадни за Възкресението на Съдния ден. Никъде небето не е по-високо от това над дребната къщичка. Никъде небето не е по-синьо от това над тази осветена колибка. Никъде другаде водата на Преспанското…

/Автор:митрополит Антоний Блум/ Ние можем донякъде да си представим изумлението на тварите, възникващи от небитието и срещащи Божията любов, ако си припомним гл. 9 на Евангелието от св. Йоан за Слепородения. Човекът бил сляп, така се родил. За него не съществувало нищо освен вътрешната тъмнина и мъката, че е чужд на непостижимия за него свят. И ето, Господ Иисус Христос пристъпва към него и го пита желае ли изцерение… Как копнеел той за това, да стане жива частица от прекрасния живот! И Христос го изцерява! За какво се отворили очите на Слепородения? Какво срещнал погледът му? Лика на въплътения Бог, Христос Спасителя, Живия Бог, станал Богочовек. И какво прочел прогледналият…