Aприлското въстание – какво забравихме ?…

/ По откъси от есето на Петър Костадинов „130 години Априлско въстание – какво забравихме?“ /

.. Ще оживее споменът за драматичната Априлска епопея, от която ни делят вече 130 години. Време – нищожно малко за вечността и твърде дълго за забравата.
“Епопея на забравените” ще я нарече Вазов, “епопея на незабравимото” – ще напишат историците, а между тях остава безразличието на обикновения българин, свикнал с многото празници в календара и с никакъв празник в душата.
Ако най-доброто качество на паметта е да забравя, ние направихме много.
Оставихме Гарвана да грачи грозно зловещо и да ни води “напред”, дори и когато поднасяхме цвете на Левски, когато изкачвахме Шипка и свеждахме глава пред Оборище.
Апостола ни завеща свята и чиста република, в която царуват свободата, братството и съвършеното равенство. Той мечтаеше човекът да живее човешки и да бъде господар на всичките си права, искаше народ, който не се страхува от свободата, който съди сам за себе си, не се влачи по чужди политики, не се кланя на чужди идоли и не плаче на чужди гробища.
За такава държава увисна на бесилото “със страшна сила”, но ние го предадохме и тогава, и сега.
Слушахме Гарвана и съградихме абсурдна държава, където човекът е роб, а храмът на истината и правата свобода – осквернен.
За 130 години забравихме да мислим за общото благо, превърнахме се в индивидуалисти , които теглят националната черга навън към измислени идеали и нови кумири.
Забравихме игото и го прекръстихме присъствие, за да угодим на чужди интереси и да клекнем пред световната конспирация.
Забравихме “пиянството на един народ”, който “в няколко деня, тайно и полека….порасте на няколко века”, и му пратихме да го водят пияници, продажници и плужеци.
Превърнахме политиката, от талант да водиш другите напред, в доходоносен занаят.
Забравихме, че свободата е отговорност, и я превърнахме в слободия.
Забравихме, че цената и се измерва с пролятата кръв на героите, и я продадохме на нови господари.
Забравихме буквите, с които апостолите на Априлското въстание изписаха “Туркия ке падне – 1876” и почнахме да ги заменяме с латински.
Забравихме що е българското и се втурнахме да ставаме граждани на света.
Забравихме истината, че светът се променя, когато човек въстане в себе си.
Превърнахме държавата на Левски в пустиня, където управлява правото на силата и законът на беззаконието. Забравихме свещените идеали на отечеството и ги заменихме с борба за световен мир.
Оставихме народната работа недовършена, а личната издигнахме в култ.
Забравихме да викаме “Ура!” и хвърлихме силите си в чужди войни.
Забравихме, че Македония е българска, забравихме и Караджата.
Сега живеем в демократско блато, където Апостола на свободата е опасен, а този, който най-ловко измами народа си, велик.
Оставихме да ни съдят чужди съдии, по чужди закони и захвърлихме съвестта си в боклука.
За 130 години не повярвахме на Вазов, не прочетохме “Под игото”,
не намерихме отрязаната глава на Ботев, нито гроба на Левски, но сме сигурни, че не са живи……, за да ни съдят.

Народе????

About the author

Вашият коментар