“ Как си избираме приятелите,
откъде тръгва истинското приятелство?“
Спомняте ли си изобщо как сте спечелили най-добрите си приятели? Може би те са онези, с които сме се запознали още в детството, вървим заедно или разделени по пътищата житейски и сигурно ще останат за цял живот.
Като си мисля за приятелите, в съзнанието ми изниква начинът, по който някога в свободно и наивно ученическо съчинение написах, че истинското приятелство започва с един изгубен ключ. Тогава, когато човек не намира ключа за своя дом, бъдещият истински приятел го приютява при себе си. На първо време, за да споделят детските игри и домашните си.
Сега бих добавил, че истинските приятели ще те пуснат при себе си, когато си загубил цялата си връзка ключове, закачени за ключодържателя. Ключовете за живота, за неговия трудноуловим, затворен зад безброй врати смисъл… Тогава можеш пред приятеля да си признаеш, че си уморен от търсене, и че пълзиш с последни сили пред безнадеждно заключените врати. Само пред него можеш да не се правиш винаги на силен, да плачеш и дори да си позволиш да се сринеш напълно. Когато това стане, не търси банални окуражителни думи при истинските приятели. Те нямат такива и им е чужда фразата: “Горе главата!”, която всеки друг би ти казал. Но разбирането им и една прегръдка в мълчание са много по-ценни от хиляди фалшиви думи. Защото с тях се чувстваш сигурен и спокоен.
Като се замисля, за моите истински приятели днес, стигат пръстите на едната ми ръка. Понякога ме боли, че за бивши приятели приоритетите в живота стават други, а искреността в човешките взаимоотношения минава на все по-заден план.
Приятелството започва, когато в труден момент някой ти е подал ръка. И когато човек се научи да приема чуждите радости и неуспехи за свои. А къде то свършва? – логичен въпрос…Лъжата, преструвките, липсата на доверие, са само част от най-подлите врагове на приятелството.
Ако животът беше градина, приятелите щяха да са цветята в нея. Уви, напоследък той наподобява все повече на пазарен площад, където всяка стока си има цена и се продава само рязан цвят. Не търсете истинските приятели по пазарите, а по малко останалите огряни от слънцето поляни с живи цветя. Защото приятелството е свято като живота… „
/неизвестен автор/
Photos from Fabio Visentin
…….Тогава можеш пред приятеля да си признаеш, че си уморен от търсене, и че пълзиш с последни сили пред безнадеждно заключените врати. Само пред него можеш да не се правиш винаги на силен, да плачеш и дори да си позволиш да се сринеш напълно…….