-
Без цена!
Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него: * За косене на тревата – 5$ *Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$ * За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$ *За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$ * За това, че изхвърлих боклука – 1$ *За това, че получих добра оценка – 5$ * Задето почистих и заравних двора – 2$ Обща сума – 14$ По лицето й можах да…
-
Бялата гардения
/автор: Марша Арьнс, из кн. „Пилешка супа за душата“ / На всеки рожден ден след 12-та ми година получавах по една бяла гардения от анонимен изпращач. Към нея никога нямаше нито картичка, нито бележка, а от цветарския магазин нищо не можеха да кажат, защото поръчката винаги бе плащана в брой. След известно време се отказах от издирването на изпращача. Просто се наслаждавах на красотата и на омайния аромат на това вълшебно, съвършено бяло цвете, сгушено в гънките на меката розова хартия.Никога обаче не се отказах да си мисля за това кой ли би могъл да ми я изпраща. Едни от най-щастливите мигове на живота ми бяха, когато се унасях в…
-
Молитва на последните Оптински старци
Господи, дай ми с душевно спокойствие да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден. Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля. През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй. Каквито и вести да стигнат до мен през деня, научи ме да ги приема със спокойна душа и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля. Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми. При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми, като не смущавам и не огорчавам никого. Господи,…
Може да ви хареса и
Молитва към св. вмчк. Пантелеймон
-
Истинска история
/автор: Кристиан Годфроа, из „Пилешка супа за душата“/ В едно малко градче в Индиана на петнадесетгодишния Том му открили тумор в мозъка. От приложената химиотерапия той напълно изгубил косата си.Том много се притеснявал да се върне в училище без коса.Представял си с ужас погледите на другите, момичетата, които го сочат с пръст, подигравките на съучениците си…Родителите му го оставили пред гимназията с кола.В двора на сградата Том с учудване зърнал един свой съученик, който също бил без коса! После още един! И още един! Когато влязъл в класната стая, най-после разбралл: всичките му съученици си били обръснали главите! За миг страхът, срамът и цялата му мъка се стопили, като докоснати…
-
„Двата коня“
Точно до пътя, минаващ покрай нашата къща, има поле, в което има два коня. От разстояние те изглеждат като всеки друг кон. Но, когато ги погледнете от близо ще забележите нещо доста интересно. Единият от конете е сляп! Неговият собственик е избрал да не го изоставя или убие, а да му направи удобно място за живеене, където конят да се чувства в безопасност. Това, само по себе си е удивително! Но когато застанете наблизо и се заслушате, ще доловите звън на камбанка, който идва от по-малкият кон. Прикачен към повода на коня, той е малък, с цвят на мед. Той позволява на слепия кон да узнава къде се намира неговият…
-
“ Да простиш…“
Да простиш не означава да забравиш. Да простиш означава да запомниш, че никой не е съвършен… …че всеки от нас прави грешки, дори когато се опитваме да сме честни. …че всеки от нас казва неща, за които после съжалява …че всички ние лесно забравяме, че любовта е много по-важна ,от това да сме прави… Да простиш означава да запомниш, че ние сме много повече от нашите грешки.. …че ние често сме добри и приемането на недостатъците на другите ни помага да приемем собствените си недостатъци. Да простиш е да запомниш, че несъгласията са толкова много, че може скоро да се наложи да простим на самите себе си. Да простиш е…
-
Да се замислим
„..Нека всеки да помисли: какъв би бил пред своята съвест, ако знаеш, че смъртта е близо, че след няколко минути животът ти ще свърши и че разполагаш само с тези няколко минути, може би час или час и половина, за да направиш равносметка, да поправиш, което е поправимо; да викнеш макар и само в намеренията си, макар и само с душата си, към онези, които си обидил: прощавайте!- или към тези, които дълбоко си обичал: прощавайте!…“ /Митрополит Антоний Сурожки, из кн. „Молитвата и животът“/
-
Любовта, която търся
/Автор: beznaricatelna/ Любов е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път. Любов е, когато си тук, поглеждам те и забравям… накъде бях тръгнала преди малко. Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата… през две стаи… през четири улици… през седем царства… Любов е, когато мълчим заедно – заради споделената тишина на общите ни мисли. Любов е, когато поглеждам в огледалото и… виждам теб. Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз… Защото си наблизо. Любов е, когато близо и далеч изгубят…
Може да ви хареса и
Обичам те!
Премиера на продължението на книгата „Научи се да продължаваш напред!“
-
„Прошката“
Единственият син на една жена бива убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване. На процеса на който съдят убиеца, след произнасяне на присъдата, която е няколко години затвор за убиеца, майката се доближава до пътеката по която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с абсолютно хладнокръвие и убеденост: „Аз ще те убия!“ През последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на свиждане, да му носи цигари, изпраща му колети със сладкиши. Пише му поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се сближава с него. След като той излиза от затвора тя му помага да си намери…
-
„Разговор между две бебета“
Две бебета си говорят в корема на бременна жена. Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането? Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената…
