/ Автор: Миглена Цакова /
Тук времето не просто е спряло…
То е втъкано във всеки камък.
Тук калдъръмите пеят и кънтят направо
навътре в сърцето.
Усмихваш се и дишаш по различен начин,
гледаш по различен начин.
Чувстваш българското във всяка крачка.
Мирише на здравец и дърво…
В тесните улички, сред високите Ковачевски къщи
вървиш като в уютна прегръдка.
Каменните стени са като крепости.
Тук робство никога не е имало и
турски потери никога не са пристъпвали.
Тук България винаги е била свободна –
съхранила вярата си и традициите си.
Местните хора не са много, но посрещат всеки
посетител като свой, като роднина.
Все повече хора идват тук…
Не можеш да не се влюбиш в Ковачевица..
И снимаме като луди навсякъде 🙂
Но как да заснемеш всичко,
как да запечатиш всеки калдъръмен улей ?..
Въздъхваме.. и отнасяме в сърцата си
мириса на здравец и дърво ..
Обещаваме си някой ден
пак да се върнем тук –
да се оплискаме със свободата на
българския дух.
Ковачевица не може да се опише,
трябва да се посети…