Да се замислим

„..Нека всеки да помисли: какъв би бил пред своята съвест, ако знаеш, че смъртта е близо, че след няколко минути животът ти ще свърши и че разполагаш само с тези няколко минути, може би час или час и половина, за да направиш равносметка, да поправиш, което е поправимо; да викнеш макар и само в намеренията си, макар и само с душата си, към онези, които си обидил: прощавайте!- или към тези, които дълбоко си обичал: прощавайте!…“
/Митрополит Антоний Сурожки, из кн. „Молитвата и животът“/