Да се замислим

„..Нека всеки да помисли: какъв би бил пред своята съвест, ако знаеш, че смъртта е близо, че след няколко минути животът ти ще свърши и че разполагаш само с тези няколко минути, може би час или час и половина, за да направиш равносметка, да поправиш, което е поправимо; да викнеш макар и само в намеренията си, макар и само с душата си, към онези, които си обидил: прощавайте!- или към тези, които дълбоко си обичал: прощавайте!…“
/Митрополит Антоний Сурожки, из кн. „Молитвата и животът“/

One comment

  • lale
    27/05/2011 - 04:59 | Permalink

    Прощавайте! Велико!

  • Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.