/Автор: m_space /
Загубваш част от бреговете си..
Внезапна буря ги е откършила, няма ги..
Дали е предателство ? Има ли вече значение ?
Освен ако не се поучиш.. Колко пъти ли ?
Не брой, и не мисли жестоко за себе си..
Никой не предвижда ураганите..
“ можело е…..трябвало е….ако….“ –
това вече е само статистика, не отправна точка.
Ще преболи, знаеш..
Глупостта е като камък, в който се препъваме от невнимание..
После е важно – изправянето.
Никой не връща загубеното време..
И знам, че от това най-много ще ти горчи, но трябва да продължиш напред –
заради новите брегове и най- вече заради тези, които са ти останали верни..
Желая ти попътен вятър 🙂