Любовта, която търся

/Автор: beznaricatelna/

Любов е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път.

Любов е, когато си тук, поглеждам те и забравям… накъде бях тръгнала преди малко.
Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата… през две стаи… през четири улици… през седем царства…

Любов е, когато мълчим заедно – заради споделената тишина на общите ни мисли.

Любов е, когато поглеждам в огледалото и… виждам теб.

Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз… Защото си наблизо.

Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл.

Любов е, когато се ударя, а теб те боли повече.

Любов е, когато си кораб, а аз съм всички пристанища.

Любов е, когато вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път.

Любов е, когато се разпадаш, а аз знам как да събера парченцата.

Любов е, когато смехът покрие самотата.

Любов е, когато за мен най-важно е да си добре. Дори и, ако това добре не включва мен.

Любов е, когато вече няма значение как го наричаме.

Любов е, когато тръгваш в обратната посока… за да не те заболи от близостта ни.

Любов е, когато съчинявам приказки за теб до сутринта. Защото как иначе ще дойде утре?

Любов е, когато си непрекъснат обертон в мелодията на мислите ми.

Любов е, когато знаеш, че съм тук, каквото и да става, какъвто и да си.

Любов е, когато е притеснително истинско, нелогично хубаво, плашещо нежно…

Любов е, когато не успяваме да го прогоним, дори и с много работа, дори и с много смях, дори с приятелство, дори и с други…

Любов е, когато султанът и Шехерезада си лягат сами, в двата края на света… но заспиват прегърнати…

Любов е, когато… те искам, въпреки себе си.

Любов е, когато… ме искаш, въпреки себе си.

Любов е, когато бръкнеш в джоба си и вместо ключовете от къщи намериш ключа от сърцето ми.

/Източник: http://hulite.net//modules.php?name=News&file=article&sid=132697 /

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.