/Автор: Старецът Паисий Светогорец/Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон/
Всеки човек трябва със своята молитва, със своя живот да освещава труда си и себе си. А ако е началник и носи отговорност, нека помага духовно и на подчинените си. Ако е в добро вътрешно състояние, освещава и работата си. Когато например млади хора отиват да научат занаят при някой майстор, същевременно трябва да бъдат научени да живеят духовно. Това ще е от полза и за майстора, и за подчинените му, и за клиентите му, защото Бог ще благослови работата му.
Всяка професия може да се освети. Един лекар например не трябва да забравя, че това, което най-много помага в медицината, е Божията благодат. Затова нека се постарае да стане съсъд на Божията благодат. Лекарят, който е добър християнин, освен с науката си, помага на болните и с добротата и вярата си, защото ги окуражава да преодоляват болестта си с вяра. При някоя сериозна болест може да каже на болния: „Медицината стига до тук, обаче съществува и Бог, Който върши чудеса“.
Също и един учител трябва да се старае да върши служе-нието си с радост и да подпомага децата в духовното им възраждане, тъй като не всички родители имат възможността да направят това, дори и да имат доброто намерение. Да се погрижи едновременно с изучаването на уроците децата да стават и добри хора. Иначе каква полза ще имат от знанията? Обществото има нужда от добри хора, които ще вършат добре работата си, каквато и професия да имат. Учителят не трябва само да полага усилия учениците да научават добре уроците си, но да има предвид при поставянето на оценки и другите добродетели като благоговението, добротата, любочестието. Божиите оценки невинаги съвпадат с оценките на учителите. Може тройката на едно дете за Бога да е шестица и шестицата на друго за Бога да е тройка.