Автор: Старецът Паисий Светогорец ,
из кн. Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон
– Отче, когато човек се затруднява и чувства тежест от
някоя работа, каква е причината?
– Може би не пристъпва към нея с добри помисли. Ако се
отнася към нея както трябва, всяка работа става празник.
– Отче, а когато човек се огорчава, защото върши някоя
тежка и черна работа, например, ако е строител или е мияч на тенджери в някоя кухня и т.н., как трябва да подходи?
– Ако си помисли за това, че Христос е измил краката на учениците Си (виж Йоан 13:4-14), ще престане да се огорчава. С това, което Христос направил, все едно ни казва: „Така трябва да правите и вие“. Каквото и да прави човек – било миене на тенджери, било копаене, нека се радва. Друг пък чисти отходните канали, понеже няма друга работа и горкият постоянно е сред микробите. Той не е ли човек? Не е ли образ Божий? Имаше един семеен човек, който по професия беше чистач на отходни канали и бе достигнал високо духовно състояние. Беше се разболял от туберкулоза и въпреки че имаше възможност да напусне, не искаше, понеже си мислеше: „Защо да се мъчи някой друг?“ Обичаше в живота си да прави това, което другите презират, затова и Бог му даде благодатта Си.
Професията не прави човека. Познавах един хамалин, който беше възкресил мъртвец. Когато бях дикей на Иверския скит, веднъж ме посети един човек на около петдесет и пет години. Беше дошъл късно следобед и не ударил камбанката, за да не обезпокои отците, а преспал отвън. Когато отците го видяха, въведоха го вътре и ми съобщиха. „Хубава работа, казах му, защо не удари камбанката, за да ти отворим и да те настаним?“ „Какво говориш, отче, защо да безпокоя всички отци?“, отговори ми той. Видях, че лицето му блести. Разбрах, че живее много духовно. Разказа ми, че от малък останал сирак по баща и затова когато се оженил, много обичал тъста си. Първо минавал през дома на тъста си и после се прибирал у дома си. Тревожел се обаче, понеже тъстът му много псувал.
Много пъти го молел да не псува, но онзи псувал още по-зле. Веднъж се разболял тежко. Завели го в болницата и след ня¬колко дни умрял. Зет му не бил до него в часа, когато издъхнал, защото трябвало да разтовари един кораб. Когато отишъл в болницата и го намерил в моргата, се помолил с голяма болка: „Боже мой, моля Те, рекъл, възкреси го, за да се покае и после го вземи“. Веднага мъртвият отворил очите си и започнал да движи ръцете си. Когато болничните служители видели това, изчезнали яко дим. Облякъл го и го завел у дома му напълно здрав. Живял още пет години в покаяние и след това починал. Каза ми: „Отче, много съм благодарен на Бога, че ми стори тази добрина. Кой съм аз, че Бог да ми стори такова добро?“ Имаше голяма простота и такова смирение, че и през ум не му минаваше, че е възкресил мъртвец. Беше се разтопил от благодарност към Бога за доброто, което му сторил. Много хора се измъчват, защото не успяват да се прославят със суетна слава или да забогатеят със суетно богатство. Не помислят, че в другия живот тези неща нито са необходими, нито могат да се пренесат там. Там ще пренесем само делата си, които ще ни осигурят и съответния паспорт за голямото ни и вечно пътуване.