-
История за любовта
Автор: Джериес Авад Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала: – Богатство, вземи ме със себе си. – Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: – Суета, моля те помогни ми. – Не мога да ти…
-
Съвещанието на мишките
Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка. Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея…В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието. В това време, седящият дотогава тихо и…
-
„Ако са живи…“
Из разказа „Докато са живи“ с автор: Николай Хайтов, откъс от книгата „Шумки от габър“ ; Публикация:Нели Русева fortisimо.еu Един мой приятел скоро изрови от документите си плик, нещо което е запазил през годините, от времето когато е бил на 10 години. Неговата учителка – другарката Мирчева е подарила по едно пликче на всеки от учениците си. Повод е празникът на жената – 8 март, но всъщност това не е дар за майките, а послание към децата… „Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам същите родители, въпреки че отдавна не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно…
-
„Обичайте приятелите си!“
И любовта към приятелите струва скъпо. Аз говоря за истинната, Божествена любов. Да помагаш на приятеля в добро и да търсиш неговата помощ за добро – само това се нарича истинска приятелска любов. Аз искам приятел не за това той да ласкае моите слабости, да търпи и оправдава моите грешки, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в доброто. Такова приятелство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки навици и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, отколкото на тялото. В тъга споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш приятел е облекчение. На смъртната постеля присъствието на приятелите…
-
Безценни дарове!..
…За тези, чиито сърца са големи колкото цялата вселена! …За тези, на които наистина им пука за теб! …За тези, които не само те слушат но и в същото време разбират душата ти! …За тези, които ти липсват, защото усмивката им сгрява и най-ледените дни! …За тези,които заради теб ще дойдат от другия край на земята, само да ти кажат, че те обичат! …За тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ! …Дай Боже всекиму от тези БЕЗЦЕННИ ДАРОВЕ!…
-
УСМИХНИ СЕ!
За да има след дъжда дъга, за да блеснат в синьото звезди, за да потъне слънцето във тишина след скоростта на шумните ни дни. Забързани към нещо все забравяме да се усмихнем или да поздравим. Незабелязали обувките изкаляни с бодра крачка пътя си петним. Усмихни се! За да има за какво да посрещна с вятъра зората, за да направя някому добро и да поискам да ти подаря Земята. / Автор: Кирил Константинов /
