Някой ми изпрати тази историйка наскоро: Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: „Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко“. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита: – Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги? – Да, казвал…

/ Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ / “ Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло! Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети. Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин,…

ТИ беше на 1 година… ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше… Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи… ТИ беше на 2 години… ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено… Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше… ТИ беше на 3 години… ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб…Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти… ТИ беше на 4 години… ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш… Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи……

Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето и. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с нея, това било най-красивото сърце, което били виждали. ОТ някъде се появила една стара жена и казала: „Твоето сърце не притежава хубостта на моето.“ Насъбралото се множество и младото момиче погледнали сърцето на жената. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места…

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно „да“. Тогава професорът взе две кутии с бира…

Автор: Красимира Обретенова Аз, която на хората носих живот и утеха, дето вярваха в мене, тъй както в надеждата свидна, си отивам оттук. Не със бяла – с окаляна дреха! Да, отлитам. Накъдето очите ми видят. По крилата ми лепнат петна от вихрушки и пепел – все лекета, оранжеви, сини и кърваво алени. Тези хора народ ли са, Господи, глухи и слепи! Мене не, но децата си свидни не жалят ли? Този смешен народ ли герой е от повест епична, дето кротко търпи ято гарвани – нови копои. Те убиват децата му, Господи! Стари езичници! Те се гаврят и днес със земята му. Не чужди, а свои. И не знаят…