/ автор: Балабанов/
На дъщеря ми..
Детето ми във вестника наднича
и в бялата домашна тишина
със своя първолашки говор срича
онази страшна думичка „война“.
Война…А после следват неотлъчно
въпросите. В очите плъзва страх.
Но как да обясня какво е всъщност
войната? Как да сторя този грях?
И казвам аз : „война е … грешна дума“,
а тя ме изпреварва с весел глас:
не бой се, татко! Ето: имам гума.
От вестника ще я изтрия аз!“
Дете , светът е като суха клада,
а ти- щурче- във нея спиш,
но живо въгленче до тебе пада,
гори… Щурчето ми, ще изгориш!
Как да опазя крехкото ти детство?
О, нека този свят се съгласи
и с гумата на детското вълшебство
от бащина вина да ме спаси.