ТИ беше на 1 година…
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше…
Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи…
ТИ беше на 2 години…
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено…
Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше…
ТИ беше на 3 години…
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб…Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти…
ТИ беше на 4 години…
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш…
Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи…
ТИ беше на 5 години…
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш…
Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна…
ТИ беше на 6 години…
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище…
Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше „Не искам да ходяяя…“ по целия път до там…
ТИ беше на 7 години…
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи…
Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите…
ТИ беше на 9 години…
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано…
Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден…
ТИ беше на 10 години…
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти…
Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш…
ТИ беше на 11 години…
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино…
Отблагодари й се,
като й каза: „Ти седни на друго място, не до нас!“…
ТИ беше на 12 години…
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми…
Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи…
ТИ беше на 15 години…
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина…
Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там…
ТИ беше на 17 години…
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града…Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване…
ТИ беше на 19 години…
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа…
Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше…
ТИ беше на 21 години…
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти…
Отблагодари й се,
като й каза: „Аз няма да бъда като теб!“…
ТИ беше на 22 години…
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти…
Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа…
ТИ беше на 24 години…
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година…
Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това…
ТИ беше на 25 години…
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка…
Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света…
ТИ беше на 30 години…
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето…
Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи…
ТИ беше на 40 години…
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина…Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона…
ТИ беше на 50 години…
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца…
И един ден ТЯ… си отиде от ТЕБ…
Всичко, което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти…
Затова,ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства…
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!…
/ Публикувано от Габи Делчева в Facebook групата “ Обичам моята майка и искам целия свят да знае това“/