-
„Мой беден български народ..“
/ Из „Кукер Кабаре“, по текст на Любомир Пеевски/ “ ..Мой беден български народ, в душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат бурени а в домовете кълне безверие… Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници… Мой нещастен български народ, ние – твоите чеда, където и да се намираме граничим с България. На тая граница стои нашата съвест, нашата обич, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тези, които идват след нас…. Има една приказка..Имало едно време един дядо и една баба. Те нямат сол – имат сълзи,…
-
„ЧЕШМИ“
В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольова. Синджирлия е в края на селото. Когато спират водата в село, на Синджирлия се нареждат хора с бидони и шишета за вода. Цял ден трябва да чакаш, за да си налееш водица за пиене.Луд Кольова чешма е далече от селото. Но водата и е бистра и чиста, като сълза. Тази сутрин в селото бяха спрели водата. Тръгнах нагоре към планината. На Синджирлия имаше голяма опашка от хора с туби и шишета. Продължих нагоре. Ето я и Луд Кольова чешма. Наведох се над малкото каменно корито. Замириса ми на букова шума, на сърна и на кошута, на див звяр ми…
-
Цената на майстора!
/ автор: Н.Песешкиян ; Из “ Търговецът и папагалът“ / Тракторът на един селянин се повредил. Той и приятелите му се опитвали да го поправят, но без успех. Накрая селянинът се принудил да извика майстор. Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и съвсем внимателно огледал всичко.После взел един чук, и ударил с него един- единствен път върху определено място на двигателя и тракторът тръгнал. Моторът забръмчал като че никога не е бил развален. Но когато получил сметката, селянинът се изненадал и ядосал: – Какво ? Искаш 50 долара само за един удар с чук ? – Скъпи приятелю – отвърнал майстора, – ударът с чук струва 1 долар. Но искам още 49 долара за това, че знам къде…
-
“ Двеста прегръдки…“
“ Любовта лекува хората – както тези, които я дават, така и тези, които я получават. “ / Д-р Карл Менингер / С пожълтяла като пергамент кожа, баща ми лежеше свързан към монитори и тръби в интензивното отделение на болницата. Доскоро едър, добре сложен мъж, сега беше загубил над 15 килограма. Диагнозата му беше рак на панкреаса – една от най-злокачествените прояви на тази болест. Лекарите пра-веха всичко възможно, но твърдяха, че му остават още шест месеца живот. Ракът на панкреаса не се поддава на лечение с облъчване и химиотерапия, така че не мо-жеха да ни вдъхнат голяма надежда. Няколко дни по-късно, когато баща ми седеше поизп-равен в леглото, аз…
-
БЛАГОДАРЯ!
„Благодаря на Бог за хората с големи сърца! Тези, които не са безгрешни, но са истински! Тези, с които ти е приятно и след години! Тези, които ти липсват! И тези, с които, макар и да не се виждаш всеки ден, мисълта за тях те кара да се чувстваш добре. Благодаря на Бог за теб!…“
Може да ви хареса и
Лиляна Бочева – златната епоха на „Бодра смяна“
„Нямам време“ е голяма лъжа
Все тичаш…
-
„Момичето, което пее“
/ автор: Albatros / Твоята песен ме вика в дъбрави, хлътвам след тебе в бездънни гори, чудя се – славей ли Господа слави, или безкраите пеят в зори, в черните нощи за тебе се молех, в преспи, в пустини към теб съм вървял, ти ми се виеш с ятата напролет – изгрев – и изворче, грейнало в кал, дишам те, пия те, светло те мисля, твоята песен ме вдига за път – с теб се живее до сто, не – до триста! С теб се живее дори и отвъд. Източник: http://hulite.net/
Може да ви хареса и
Премиера на продължението на книгата „Научи се да продължаваш напред!“
Обичам те!
-
„Усмивка ли почука? „
/автор: Пепа Николова/ Усмивката почука, Но кой да и отвори? Обади се капчука, мърморейки-отгоре. Разбуди светлината протегнато лениво във изгрева прозрачен. И сенки срамежливо се скриха в ъгъл прашен. А горе, в синевата, от слънцето отвита огледа се земята. Настръхнала ,тревата, във утрото измита, погледна към небето: „Ах, колко съм красива! Росата ми отива.“ Усмихна се – щастлива. Засмя се и земята- тъй горда от тревата, откърмена от нея. В небето се зарея усмихнало се ехо. И пръсна се далеко, далеко над земята, във песен неизпята. Светът я чу-разбуден, заслуша се-учуден и каза на капчука: „Усмивка ли почука?“ А той му се усмихна и весело откликна: „Усмивката донесе и щастие,…
