/ автор: Albatros /
Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,
или безкраите пеят в зори,
в черните нощи за тебе се молех,
в преспи, в пустини към теб съм вървял,
ти ми се виеш с ятата напролет –
изгрев – и изворче, грейнало в кал,
дишам те, пия те, светло те мисля,
твоята песен ме вдига за път –
с теб се живее до сто, не – до триста!
С теб се живее дори и отвъд.
Източник: http://hulite.net/