Малкият енот Честър стоял в края на гората и плачел. -Не искам да ходя на училище! – казал той на мама. – Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля! Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво: -Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на…

/Автор: Митрополит Антоний Сурожки, из кн. „Вярата и животът“/ Моят духовник веднъж ме посъветва, като лягам да спя да казвам: Господи, по молитвите на тези, които ме обичат, спаси ме и ме защити!- а после лягаш в леглото и тогава започват да изплуват имена и лица на тези хора, на чиито молитви ( или даже не на молитвите, а на любовта им) можеш безгранично да разчиташ: майка, баща, баба, жена , съпруг, невеста, жених, приятел, стар другар – малко ли такива хора изплуват в паметта ни. И всеки път, когато се появи образ или си припомняш име, спри се и помисли: този човек ме обича!…И му кажи мислено: благодаря!…Благодаря Миша,…

Намери градинарят рядко цвете и във градината го посади. Да го запази пък от ветровете отвред го с храсти нежни огради. На завет гледано с любов грижлива, то даде пъпка и се разцъфтя. И сладък аромат взе да разлива сред околните храсти и цветя. “О, как ще се зарадва господарят, когато утре го открие сам” – помисли развълнуван градинарят и гледаше цвета с възторг голям. На следващата заран с пълна лейка запъти се към свойто цвете той. Ала сред нежно сведените вейки не го видя. Изчезнало бе то! Във ужас градинарят се развика: – Ах, кой откъсна мойто цвете там? Ала на туй смущение велико отвръщаха слугите: “Аз не знам”.…

Бяхме щастливи, че Бог ни е дарил с трима сина. Всеки от тях ни радваше по свой начин, със своите индивидуални особености, но средния ни син Били всички наричаха галено „вечния оптимист“. Бих искала заслугата за неговото поведение да беше наша, ала той просто си беше роден такъв! Например, винаги е бил ранобуден и имаше навика да се вмъква в спалнята ни в 5 часа всяка сутрин. Когато пропълзяваше в леглото ни, ние го увещавахме да пази тишина и да се помъчи да заспи отново. Той обаче лягаше по гръб и казваше с високия си фалцет: – Ще бъде хубава сутрин. Чувам птичките да пеят. Когато го молехме да престане…

Кажи ми, време, тебе някой някога делил ли те е от твоята любов? И правил ли е някой отпечатъци (в душата ти) с размери на живот? И някой някога крал ли е от тебе както ти крадеш от мен и сън, и плач… И като гръм ехтиш във римите ми, в стиховете, в силите… И като мълния безочливо се врязваш в дните ми. За да порязваш блясъка в очите ми. Кажи ми време, някога обичало ли си? И знаеш ли какво е ти „раздяла“? Целувало ли си с безсилие вратите пред тръгващите колелета… Пред фалшивото „Доскоро“… Кажи ми, време, понякога прощаваш ли? И щастие – заслужено – раздаваш ли? /…

Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше… На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби сили да…

/автор: Пандора Макмилън/ Хората ще виждат Специален блясък покрай теб. Ти ще пораснеш Сред обръч от любов. Личи си колко силно си желан Във погледа изпълнен с горда радост На твоите родители. И ако някога Между усмивките Видиш следи от сълзи То може би Ще разбереш. Ще разбереш, Че някога е имало друго дете Различно дете, В техните надежди и мечти. Това дете никога няма да израсте бебешките си дрехи Това дете никога няма да ги буди нощем Това дете никога няма да безпокои никого. Освен понякога, в тихите моменти, Когато на мама и татко ужасно им липсва Точно това различно дете. Нека надеждата и любовта те обвиват За да…

Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент“. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той…

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва…

/Автор Архим. Андрей Конанос/ Преди малко ми се обади един човек по телефона, за да ме пита дали може да се причасти тези дни, защото се скарал за някакви църковни въпроси. Каза, че се увлякъл, нервирал се на свои познати, скарал се с тях, те му отвърнали… Аз му казах: – Чедо, какво говориш? Не ти ли казах да не спориш за такива неща? Не можеш да се караш за Христос, не можеш да се караш, за да убедиш другия. Остави човека на мира. Знай, че каквото и да кажеш, каквото и да ти кажат, каквото и да коментират или обвиняват, никой не може да избегне Христос. Ще намериш Христос,…