Бяхме щастливи, че Бог ни е дарил с трима сина. Всеки от тях ни радваше по свой начин, със своите индивидуални особености, но средния ни син Били всички наричаха галено „вечния оптимист“. Бих искала заслугата за неговото поведение да беше наша, ала той просто си беше роден такъв! Например, винаги е бил ранобуден и имаше навика да се вмъква в спалнята ни в 5 часа всяка сутрин. Когато пропълзяваше в леглото ни, ние го увещавахме да пази тишина и да се помъчи да заспи отново. Той обаче лягаше по гръб и казваше с високия си фалцет:
– Ще бъде хубава сутрин. Чувам птичките да пеят.
Когато го молехме да престане да ни говори, той отвръщаше:
– Аз не говоря на вас, говоря на себе си!
Веднъж в детската градина го накарали да нарисува тигър. Оптимизмът бе силната страна на Били, но за рисуването не можеше да се каже същото. Ето защо неговият тигър се получил с уродлива глава и едно затворено око. Когато учителката го попитала защо тигърът е примижал с едното си око, Били отвърнал:
– Защото казва: „Аз те дебна, детенце!“
Когато беше петгодишен, се впусна в спор с по-големия си брат дали един човек от телевизията е плешив или не. Били каза:
– Той не е плешив. Той е като татко. Плешив е, само докато го гледаме. Когато си отиде, има много коса.
Тези и много други спомени доведоха до едно от най-оптимистичните му изявления. Третият ни син Танър бе поразен от хемолитичен уремичен синдром във вторник и умря следващата неделя. Тогава Били беше на седем години. В нощта след погребението на Танър сложих Били да си легне. Често и аз лягах за малко до него, за да обсъдим изминалия ден. Точно тази нощ двамата лежахме притихнали в мрака и като че ли нямахме какво да си кажем. Изведнъж от тъмнината се разнесе гласът на Били. Той каза:
– Мъчно ми е за нас, но като че ли ми е по-мъчно за всички онези други хора.
Попитах го кои хора има предвид. Той ми обясни:
– Хората, които никога не са познавали Танър. Не е ли цяло щастие, че Танър бе сред нас 20 месеца? Помисли си само колко много хора не са имали късмета да го познават. Ние можем да се смятаме за истински щастливци!
/ Автор: Бет Далтън,из „Пилешка супа за душата. Трета порция. Още 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа“ – Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен, изд. „Кибеа“, 1999 год./