Кажи ми, време, тебе някой някога
делил ли те е от твоята любов?
И правил ли е някой отпечатъци
(в душата ти) с размери на живот?
И някой някога крал ли е от тебе
както ти крадеш от мен
и сън,
и плач…
И като гръм
ехтиш във римите ми,
в стиховете,
в силите…
И като мълния безочливо се врязваш
в дните ми.
За да порязваш
блясъка в очите ми.
Кажи ми време, някога обичало ли си?
И знаеш ли какво е ти „раздяла“?
Целувало ли си с безсилие вратите
пред тръгващите колелета…
Пред фалшивото „Доскоро“…
Кажи ми, време,
понякога прощаваш ли?
И щастие – заслужено –
раздаваш ли?
/ неизв. автор /