Когато съпругата на Джордж Kaрлин починала, Kарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години -написал тази невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес : ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме…

Един човек прошепвал: „Господи, разговаряй с мен!“ И в ливадата тревите запяха . Но човека не чувал! Човекът после извикал: „Господи, разговаряй с мен!“ Гръмотевица със светкавица преминали по небето. Но човека не чувал! Мъжът се огледал наоколо и казал: „Господи, позволи ми да те видя!“ И звездите ярко заблестели … Но човека не виждал. Човекът отново извикал: „Боже, покажи ми видение!“ И новият живот се родил през пролетта. Но човека и това на забелязaл! Човекът от отчаяние заплакал: „Докосни се до мен, Господи, и ми дай знак, че си тук!“ След това Господ се спуснал и се докоснал до човека! Но човека махнал от рамото си пеперуда и си…

/ автор: Цветан Начев/ Уж пак небето ти е топло синьо, вековно ехо с гръм горчив. Но ти умираш пред очите ми, Родино, пред моите избодени очи. Чедата ти, отвлечени в невяра, безименни, безродни, без съдба. Но ти не плачеш – казват, че си вече стара, но точно аз не ще те погреба … Топя в горчивото ти, старо вино отровата от моите коси. Не можеш да загинеш преди мен, Родино, живей във мен и мен спаси! С деца и старци ще стъкмя огньове, ръждиво слънце в синева. И самодиви – бели сенки ще сноват отново, в гората ти, по вечната трева. Ще победя смъртта ти с ледни длани, и…

/ из кн.“Пилешка супа за душата“ /Автор: Мери Шърман Хилбърт/ Тя беше на шест години, когато се запознахме на плажа, близо до който живеех. Изминавам разстоянието от три – четири мили до там с колата си всеки път, когато усещам че светът около мен заплашва да се сгромоляса.Тя строеше пясъчен замък или нещо подобно. Вдигна поглед към мен, а очите и бяха сини като морето. – Здравей! – каза. Отвърнах само с кимване, защото изобщо не бях в настроение да се занимавам с малки деца. – Строя…. – продължи тя. – Виждам. Какво е това? – попитах разсеяно. – О, не знам точно. Просто ми харесва допира на пясъка. Звучи…

/ неизвестен автор / / Предоставено от Холи Кресуел/ Следното писмо било подхвърлено в амбулаторията на голяма университетска болница. Макар самоличността на автора да е неизвестна, съдържанието му се отнася за всички работещи в областта на здравеопазването. До всички служители в това заведение: Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега. Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност“. Вчера станах…

/ Автор :Бари и Джойс Висел Из кн.“Пилешка супа за душата“ / Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица. Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо. Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да…

/автор: Вили Фарах / Децата днес бързат да пораснат. Бързат да си играят на големи. Да си играят на секс. Да си играят и на бременност/аборт в последствие. Децата днес бързат да избягат от детството. И така се лишават от най-сладостните и чисти спомени. Детството. Възможността да се покатериш на току що узряла череша и скрит в сянката да ядеш сочните плодове, докато търкаш ожулените си колене. И в същото време да внимаваш да не направиш целите си къси панталонки в черешови петна. Детството. Забравата идваща с опитите да тичаш бързо като вятъра. Да догониш слънчевите зайчета пробягващи покрай теб в топлите летни дни. Сладостно ухание на свобода, безгрижие и…