„АКО ДНЕС БЯХ ДЕТЕ“

/автор: Вили Фарах /

Децата днес бързат да пораснат.
Бързат да си играят на големи. Да си играят на секс.
Да си играят и на бременност/аборт в последствие.
Децата днес бързат да избягат от детството.
И така се лишават от най-сладостните и чисти спомени.
Детството.
Възможността да се покатериш на току що узряла череша и скрит в сянката да ядеш сочните плодове, докато търкаш ожулените си колене. И в същото време да внимаваш да не направиш целите си къси панталонки в черешови петна.

Детството.

Забравата идваща с опитите да тичаш бързо като вятъра. Да догониш слънчевите зайчета пробягващи покрай теб в топлите летни дни. Сладостно ухание на свобода, безгрижие и смелост докато тичаш с всички сили и сякаш си на път да полетиш.

Спомените.

Да държиш най-добрия си приятел за ръката, докато той невинно ти подарява жълточервено есенно листо.
Да чакаш да завали дъжд, за да търсиш охлюви. Да ги разглеждаш, а после да решиш да си създадеш ферма за охлюви на терасата и там да отглеждаш новосъбраните домашни любимци.
Да се опънеш на слънчева поляна и да се радваш на начина, по който тревичките гъделичкат кожата ти.

Мечтите.

Да покориш света. Да бъдеш балерина или космонавт.
Да пътуваш. Да откриеш нови земи и племена, да бъдеш изключителен откривател, също като великите хора от любимите ти приключенски книги.
Да направиш нещо паметно. Било то и беля. Да избягаш от вкъщи, представяйки си как ще тръгнеш на стоп и ще обиколиш света.

Малките радости.

Сладолед. Най-истинското и прекрасно удоволствие след цял ден каране на ролкови кънки. Да го оближеш и да усетиш как прохладния вкус на шоколад гали сетивата ти.
Нова рокля, която са ти купили за рождения ден. Трепетното очакване на сутринта, когато гордо ще можеш да я покажеш в училище.
Скритите погледи на първото приказно, наивно детско влюбване. Смутени усмивки, дръпнати плитки и бележка със несръчно изрисувани сърца под чина.

Днес децата бягат от малките радости на детството. Бързат да се откъснат.
Бързат да забравят, да се научат, да се амортизират.

А някои от нас с въздишка си представят как детството се връща.

/Публикувано в:
http://thunder-place.blogspot.com/2010/07/blog-post_16.html /

About the author

Вашият коментар