„…Ти стоиш до мен във бурята.
Не е нужно да те виждам.
Няма ги и думите
не е нужно да ги има…
И без значение е ужаса,
трясъците по прозорците.
Ти стоиш до мен във бурята
и ми стига –
за спокойствие…“
„…Ти стоиш до мен във бурята.
Не е нужно да те виждам.
Няма ги и думите
не е нужно да ги има…
И без значение е ужаса,
трясъците по прозорците.
Ти стоиш до мен във бурята
и ми стига –
за спокойствие…“