„…Ти стоиш до мен във бурята. Не е нужно да те виждам. Няма ги и думите не е нужно да ги има…
И без значение е ужаса, трясъците по прозорците. Ти стоиш до мен във бурята и ми стига – за спокойствие…“
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.