Усмихни ми се! Като оцелял микроб, като котка в засада, като широко отворена врата на хладилник, пълен с бира! Заслужавам да бъда щастлива заедно с теб!…
….Купи си панталони с много джобчета. Няма нищо по-хубаво да ходиш по улиците с ръце в джобовете. И от време на време да намираш забравени два лева.
Усмихни се на хората в автобуса, затънал в задръстването. Заслужават да видят нещо слънчево. После пак можеш да продължиш да прескачаш небрежно локвите.
Спри за половин минутка пред витрината на някоя баничарница. Не знам дали знаеш, но когато човек дъвчи изглежда доволен и щастлив от живота. И не забравяй да си купиш боза ако обичаш.
Винаги носи шепа бонбони. Сигурна съм, че всеки ден срещаш поне 10 човека, които умират за сладко и дори не знаят, че виолетките още се произвеждат.
Ако искаш да видиш нещо забавно просто погледни към покривите на сградите. Знам, че обикновено си гледаш в краката ..
Ще се шашнеш колко интересни неща има там горе. Забравени антени на телевизори, гнезда на лястовички, изоставени тераси, затрупани със съкровища. А, и затворени кучета, които лаят и искат да ги разходят.
Кога за последно ходи да видиш баба си? Днес отстъпих място на една старица в автобуса. Почти се стреснах, когато тя ме дръпна за ръкава и с чисто новото си чене изтрака: “Благодаря ти, по това се познават добрите хора!”
Нямам доказателства дали съм добър човек. По-скоро не, защото винаги нагло омитам препържените картофки в чуждите чинии.
Затова пък ти подарявам усмивка –
като оцелял микроб, като котка в засада, като широко отворена врата на хладилник, пълен с бира 🙂
/Публикация на :
http://forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=140&Itemid=68 /