Сричам те..Не смея да говоря през дъжда..
Побелявам вчерашно. Не гледай..
Блика вятър в каменни цветя.
Сънищата ми са преспи.
Думите – преглътнати сълзи..
Но аз вървя към теб, и стъпвам тежко.
На прага ще застана, ще сведа очи..
Звездите гръб ще ми обърнат,
и слънцето и пролетта..
Но ти, ти знам.. ще ме прегърнеш..
И как ли ще го понеса ?..
/m_space,
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=120928 /