„Любов и таксита“

/ Автори: Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен ; Из кн. Пилешка супа за душата /

Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел
се возихме в такси.
Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа,
а после каза:

— Ти да не си някой веселяк, а?

— Не, драги господине, не се шегувам.
Възхищавам се на самообладанието ви в
натовареното движение.

— Аха — каза шофьорът и потегли.

— Какво ти става? — попитах аз.

— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк
каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е
нещо, което може да усмихне града.

— Мислиш ли, че един човек може да
усмихне цял НюЙорк?

— Не става дума само за един човек.
Сигурен съм,че денят на този таксиметров
шофьор ще мине по-добре.
Да предположим, че днес той ще има двадесет
пътника. С тези двадесет души той ще се държи
добре, защото някой се е отнесъл добре с него.
Клиентите му, на свой ред, ще бъдат
по-любезни със своите служители, продавачи,
сервитьори или дори със собствените си семейства.
В края на краищата добрата воля може да се
разпростре поне върху 1 000 души.
Това вече не е зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —
той трябва да предаде твоята добра воля на другите.

— Не завися от него — каза приятелят ми, —
защото съзнавам, че системата не е защитена срещу
глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет
различни хора. Ако от десет души успея
да направя щастливи поне трима, тогава мога
косвено да повлияя върху настроението на
още три хиляди.

— На думи всичко това звучи добре — съгласих
се аз, – но не съм сигурен, че на практика ще
подейства.

— Ако не се получи, нищо не е загубено.
Не ми отне много време, за да кажа на човека,
че се справя добре.Той не получи нито по-голям
бакшиш, нито по-малък.Ако думите ми са
попаднали в глухи уши, какво оттова?
Утре ще се опитам да направя щастлив друг
таксиметров шофьор.

— Ти не си добре.

— Думите ти показват какъв циник си
станал. Направих изследване и се оказа,
че онова, което изглежда липсва — например на
пощенските работници, освен парите,
разбира се, — е, че никой не им казва,
каква чудесна работа вършат те.

— Но те не работят добре.

— Не работят добре, защото усещат,
че никой не го е грижа как се справят.
Защо някой да не им каже добра дума?

Минахме покрай един строеж и видяхме петима
работници, които си похапваха за обед.
Приятелят ми спря.

— Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е
трудна и опасна.

Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.

— Кога ще бъде завършено?

— През юни — изсумтя единият.

— О, това наистина е впечатляващо. Вероятно
човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.

Продължихме нататък и аз му казах:

— След Дон Кихот, за първи път срещам подобен
екземпляр като теб.

— Когато онези мъже смелят думите ми, ще им
стане приятно. В такъв случай и градът,
по един или друг начин, ще извлече полза
от тяхното щастие.

— Но ти не можеш да вършиш това сам! —
Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.

— Най-важното е да не се обезсърчаваш.
Никак не е лесно да накараш хората в един град
отново да станат добри, но ако и някой друг се
включи в моето начинание…

— Ти току-що намигна на една съвсем
невзрачна жена— подскочих аз.

— Да, зная — съгласи се той.
И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.

/Разказано от:Арт Бъкуалд/

About the author

Вашият коментар