/ автор: Дан Кларк /
Една студена вечер по време на Коледните празници
едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин.
Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи.
Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи.
Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина.
Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към
детето със следните думи:
– Сега можеш да се прибереш у дома и
да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
– Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
– Не, синко, аз съм само едно от Неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
– Знаех си, че сигурно сте роднини
/Из кн. „Пилешка супа за душата“ /