Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир, за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно, дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо. А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева. По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с опашката си и рекъл сърдито: —…

Не, че е важно…Но понякога ме боли…. В мигове, когато усетя удари в гръб… В мигове, когато протегнати длани увисват във въздуха… В мигове, когато вали и всеки гледа в собствения си чадър… Не, че е важно може би.. Казват, че времето е станало проблемно, и че човек се бори сам и за себе си. Понякога, като се разхождам в планината с часове наблюдавам птиците. Те винаги летят по няколко, или по две, рядко някоя птица лети сама.. Сигурно си нямат проблеми, такива, че всяка да се бори сама за себе си.. Всяка да лети сама за себе си…Радвам се на безгрижието на птиците… Сигурно не ги е страх от…

На 17 май, сърцето на България тупти в Батак. Днес празнуваме и плачем.. Спомняме си и честваме мъченическия подвиг на новоканонизираните Баташки светии… Изпросваме тяхното молитвено застъпничество… Коленичим пред техния подвиг, до смърт опазил ВЯРАТА!… Днес, повече отвсякога, като че ли ни е нужен този ДЕН! Този ПРИМЕР!.. Да ни разтърси, да ни събуди – да ни ПРИПОМНИ какви можем да бъдем.. БАТАК!… Това име винаги е звучало, като гонг за съвести.. БАТАК е наше ОГЛЕДАЛО, в което се оглеждаме и си даваме сметка – ние, днес можем ли да извършим подобна саможертва ?… НАРОДЕ ???? /Автор: ПОЗНАНИЕ-БГ/

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището…

/ Стефан Цанев/ Над Черепиш безшумно пада здрача. Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите. Аз идвам тука тайно да изплача гнева и болката си, и лъжите. Наивен бях. И вярвах много. На всеки срещнат вярвах. Нищо. Обичах ги. И лъжеха ме много. И много ми е болно. Нищо. Земя, ти имаш хляб и гроб за всички. Към всички си еднакво мила: треви и хора, зверове и птици… Земя, дари ме с твойта сила – да мога да обичам всички хора, да вдъхна чест на подлеците, герои от еснафите да сторя и скромни люде – от глупците. Земя, дари ме с малко сила – да мога да повалям всеки, забравил, че…

Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите“. Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора. Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална…

..Ти си силен, когато се усмихваш, въпреки болката си …Ти си смел, когато преодоляваш страха си и помагаш на другите да се справят с техния страх …Ти си богат, когато не се нуждаеш от повече от колкото имаш …Ти израстваш, когато знаеш какъв си, а не какъв ще станеш …Ти си скромен, когато не знаеш колко си скромен всъщност …Ти си мъдър, когато знаеш границата на своята свобода …Ти си щастлив, когато видиш цвете и си благодарен за това …Ти си добър, когато собствената ти болка не те прави сляп за болката на другите …Ти си щедър, когато даваш повече отколкото взимаш …Ти си свободен, когато контролираш себе си, но…