Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатска магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва. Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията. Като се връщал към колата, забелязал, че съпругата му и бензинджията водели оживен разговор. И двамата мълчали, докато Уилър плащал сметката. Ала като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал: – Приятно ми беше да си поговорим. Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Уилър попитал жена…

/ автор : Архим. доц. Павел СТЕФАНОВ / Един американец ми разказа, че преди няколко години е бил на концерт на именития цигулар Ицхак Перлман в „Линкълн сентър” в Ню Йорк. Изкачването на подиума е истински подвиг за този музикант. Като дете той боледувал от детски паралич, затова сега има ремъци на краката и върви с патерици. Перлман се движи бавно, мъчително и след всяка крачка почива за момент. Най-сетне се добира до стола, сяда, разкопчава ремъците от безжизнените си крака, пуска патериците на пода, свива единия крак, а другия опъва напред. След това се навежда, взема цигулката, слага я под брадичката си, кимва на диригента и започва да свири.…

/ автор: alkaltchev / По средата на Мелник минава река. Изведнъж, по-нагоре я няма.. Сякаш някой вълшебник бе махнал с ръка и реката бе скрил със измама. Казват някога в нея протекло вино. Тежко, гъсто и черно-червено. И пропило безценното течно злато, там отдолу, в земята на Мелник. Оттогава стъблата на всички лози и до днес са червено-ръждиви. А когато ги режат, потичат сълзи. В песъкливата почва попиват. И превръщат живота на сивата пръст във нектар, който пълни зърната. После черните гроздове стават на мъст. Долу в избите. Пак под земята. Там тя ври и кипи. За да стане вино. Онова черно мелнишко гъсто, от което кръвта, в теб играе…