/ Автор: Евтим Евтимов/
Завиждат ти за тези топли думи,
за този земен и човечен стих,
за тези непознати, светли друми,
които аз на тебе посветих.
А знаят ли сега какви тревоги
разкъсваха те яростни въжа ?
Аз тебе те разпъвах върху огън.
Благодаря, че издържа.