„Днес е прекрасен ден!..“

Сляпо момче седеше на стъпалата
пред една сграда с шапка до краката си.
То държеше табела с надпис:

“Аз съм сляп. Моля помогнете.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”

Мъжът отговорил:
“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.”
Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

…Понякога е нужно съвсем малко , за да се замислим и оценим ДАРОВЕТЕ, които имаме, но които често приемаме за даденост..

Научи се да БЛАГОДАРИШ
за даровете в живота си!
Спомняй си за тези, които имат по-малко и..
ПОМАГАЙ ..с каквото можеш…