Довършеният концерт

/ автор : Архим. доц. Павел СТЕФАНОВ /

Един американец ми разказа, че преди няколко години е бил на концерт на именития цигулар Ицхак Перлман в „Линкълн сентър” в Ню Йорк.
Изкачването на подиума е истински подвиг за този музикант. Като дете той боледувал от детски паралич, затова сега има ремъци на краката и върви с патерици.
Перлман се движи бавно, мъчително и след всяка крачка почива за момент. Най-сетне се добира до стола, сяда, разкопчава ремъците от безжизнените си крака, пуска патериците на пода, свива единия крак, а другия опъва напред. След това се навежда, взема цигулката, слага я под брадичката си, кимва на диригента и започва да свири. Аудиторията го познава и чака търпеливо.
Но този концерт не започва добре. Още при първите няколко звука една от струните на цигулката се скъсва. В смълчаната зала това прозвучава като изстрел. Всеки си помисля, че целият ритуал трябва да се повтори. Перлман трябва да закопчее ремъците, да вземе патериците, да изпълзи от сцената и да намери нова цигулка или нова струна. Ясно е, че симфония не може да се свири само с три струни.
Но в онази дъждовна вечер Ицхак Перлман отказва да се съобрази с това. За смайване на стотиците хора в залата той продължава да свири, като светкавично променя, нагажда, отново композира произведението наум.
Когато свършва, в залата настава пълно вцепенение. След това изведнъж всички скачат на крака и започват бурно да ръкопляскат, да свирят, да викат. Хората чувстват, че са станали свидетели на нещо изключително. Ицхак Перлман се усмихва, избърсва потта си и спокойно казва: „Знаете ли, понякога задачата на музиканта е да прави музика с това, което му е останало.”
Тези думи са важни не само за музикантите, но и за всички нас. В този свят на бурни промени и трагедии ние трябва да използваме докрай дарованията и способностите, които Бог ни е дал, а не да се оплакваме, че всичко ни пречи да осъществим мечтите си. Да търсим първо Царството Божие и всичко останало ще ни се придаде, казва Христос.

Източник:
http://synpress-classic.dveri.bg/11-2002/dovur6konc.htm

About the author

Вашият коментар