/ автор : Дончо Цончев / Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: „Какво е селянин?“ Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните. Момченце: Те са, които отиват в затвора. Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари. Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това. Опитвам се да не…

/ автор: Marta / Не помня да съм плакала. Морето винаги отнема от парливото страдание, бризът облизва и лекува раните, утеха има в крясъка на чайките и жаждата на пясъка доказва ми, че аз така и не познавам жаждата. Не помня да съм чакала. Брегът единствено умее да е целият очакване и всеки път лъжливото докосване на парцаливите ръце на пяната, които никога не се завръщат същите, го прави болен и превръща го в желание. Не помня! Минало и бъдеще преплитат небесата си на мястото където със отгледано търпение морето ми помага да съм себе си, да се завръщам към брега си, жадния, във всяка песъчинка да се имам и…

/ автор: David L. Weatherford, 1991 / Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По-добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава завинаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “как си” Чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи? По-добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли някога на детето си: “това ще го направим утре” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт,…

/ Автор: Вирджиния Сетайър / Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем. Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем. Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство. Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно. Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска…

/Автор: Миглена Цакова/ Не трябва да се примиряваш с посредственото ! Не трябва да избираш каквото и да е ! Не трябва да правиш безсмислени компромиси, защото пътят назад после често е невъзможен.. Защото пораженческото мислене не прощава.. Не трябва да се отказваш да търсиш правилното, това което си заслужава, което е на ниво и което си струва жертвите и усилията! Най-лесно е да спреш, да се предадеш.. Трудното е да продължиш напред въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват.. Трудното е да продължаваш да виждаш слънцето през облаците, тогава когато бурята вършее. Трудно е, но не е невъзможно, не е непреодолимо, защото непреодолимо е само разстоянието между днес и вчера..…

Неизвестен автор, предоставено от: Брайън Кабано Има една история за двама еднояйчни близнаци. Единият бил преизпълнен с надежда оптимист. – Всичко е в цветя и рози! – казвал той. Другият бил мрачен и безнадежден песимист.В сравнение с него Мърфи, от Законите на Мърфи, би бил оптимист. Разтревожени, родителите на двете момчета ги завели при местния психолог. Той предложил на родителите план за уравновесяване личностните характеристики на близнаците. – На следващия рожден ден ги оставете да си отворят подаръците в две различни стаи. Дайте на песимиста най-хубавите играчки, които можете да си позволите, а на оптимиста дайте кофа с оборски тор. Родителите го послушали и внимателно наблюдавали резултата. Когато надникнали в…

Сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка до краката си. То държеше табела с надпис: “Аз съм сляп. Моля помогнете.” В шапката имаше само няколко монети. По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче. Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита: “Нали вие сте…