„Безименният“

/Текст: Атанас  Капралов/

Страхливците са там отзад –
те ще живеят сто години…
А ти си в бомбения ад
с присъда ясна – да загинеш.

Като дивак, загубил ум,
пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш…
Но смъртоносният куршум
да те пожали? Няма начин.

Той блъсва твоето чело
със скоростта на светлината
и ти, чуплив като стъкло,
се разпиляваш по земята.

Войната свършва в този миг
за теб. Без орден за заслуги.
Без почести…
Просто войник,
заровен с хилядите други.

И ако те бележат с кръст,
ще е безименен, защото
ти вече ще си само пръст.
Пръст, бременна с безброй животи.

Пръст,
лакома като смъртта.
Пръст,
за която днес загина.
Пръст от безкрая на света
с цвят
вкус
и мирис на родина.