„След време „

/ Из книгата “ Пилешка супа за душата “ /

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност, започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява…
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.

/ „After a While“ by Veronica A. Shoffstall,
Предоставено от Барбара Кауди /

About the author

Comments

  1. After a While by Veronica A. Shoffstall

    Нужно е време,
    за да разбереш тънката разлика
    между преплетени ръце и оковани души…

    Да осъзнаеш,
    че любовта не е вечно упование,
    а човекът до теб – сигурност за цял живот…

    Да прозреш,
    че целувките не подпечатват договори,
    а подаръците не означават обещания…

    Да срещаш пораженията си с вдигната глава
    и смел поглед – силен като голям човек,
    а не раним като малко дете…

    Да разбереш,
    че пътищата се проправят днес,
    защото земята утре е несигурна за градеж…

    Нужно е време,
    за да разбереш, че дори
    топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
    стоиш ли дълго под тях…

    Така, че
    посади сам цветята в градината на душата си –
    не чакай случаен букет…

    Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш…
    че си наистина издръжлив,
    че си действително силен,
    че си истински ценен…

    И ще се учиш,
    и ще научаваш нещо ново при всяко сбогуване…

Вашият коментар