– А сега, Пух – каза Кристофър Робин, – къде е твоята лодка? – Трябва да ти кажа – говореше Пух, като слизаха към брега на острова, – че тя не е обикновена лодка. Понякога е Лодка, а понякога е по-скоро Инцидент! Зависи! – От какво зависи? – От това, дали си отгоре, или отдолу. / Из Книгата ,,Мечо Пух“ на Алън Милн /

“ Четири неща не могат да бъдат върнати: камъкът, след като е хвърлен; думата, след като е казана; мигът, след като е пропуснат; времето, след като е отминало…“

„Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем ще е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи…“ /из „Писма до Клаудия“ – Хорхе Букай/

(Продължение на част I ) Автор Архим. Андрей Конанос Не разбираш, защо другият плаче? Кое накара тази жена да плаче, още преди да й кажа каквото и да било? Тя плаче, защото чувства, че стои пред Господа, стои пред Тайнството – Изповедта, Светата Литургия, Светото Причастие, стои в Тайнството на Църквата и се отдава на това. Такъв е Христос. Христос трябва да влезе в сърцето ти, разбираш ли, за да събуди всяка твоя клетка, да те промени, да ти даде сила, за да издържиш в живота. Как иначе ще издържиш в живота? Накрая ще полудеем. Без Христос полудяваш, без Него идва не просто някаква скръб, а депресия – не скръб,…

„Усмивките са заразни, бъди преносител!.. „ 🙂

„БЪЛГАРСКА ПЕСЕН“ музика: Тодор Попов , в изп. на хор „Бодра смяна“ 1. Жерав ли плаче в южната вечер? Явор ли шушне със меки листа? Бяла Бласица тихо разказва своята повест в нощта. Припев: Е, е, кремък. Е,е, народа. Аз съм вкаменената гибел на великия цар Самуил. 2. Жерав ли плаче в южната вечер? Явор ли шушне с меки листа? Сребърна Струма шуми и разказва 2 своята песен в нощта. Припев : Е, е, мъка. Е,е, народа. Аз съм неизтеклите сълзи на великия цар Самуил. 3. Може през девет земи и морета зла да ме буря оттук отвлече. Бяла Беласица в мен ще остане Струма през мен ще тече! Припев:…

Автор: m_space Тогава, когато те спънат проблемите, когато ти писне от битки безсмислени и някак надвисне в сърцето ти времето ще тръгна към теб с букети от изгреви! Ще взема хвърчило, ще викна и лятото, от морския бриз ще направя гердани. Ще гледаме хиляди пурпурни залези, ще тичаме боси по тучни поляни. Шарени облаци ще грейнат през бурята- сякаш запалени детски огньове. Толкова често забравяме ЧУДОТО.. Подарявам ти слънцето! Знаеш, че мога! 😉

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан.“ Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце. — По колко продавате кученцата? — попитало то. Собственикът на магазина отговорил: — Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари. — Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна? Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало: —…