Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш ентусиазма да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.
/ Орая, индиански вожд /