„Научих, че..“

Научих…, че животът е като тоалетна хартия. Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.
Научих…, че трябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, което поискаме.
Научих…, че парите не ти купуват класа.
Научих…, че заради онези, които до вчера са ти се писали за „приятели“, а днес те изоставят защото не им угаждаш на мнението, не си заслужава и една секунда да се ядосваш.
Научих…, че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ.
Научих…, че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
Научих…, че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.
Научих…, че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя.
Научих…, че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява.
Научих…, че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих…, че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен.
Научих…, че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.
Научих…, че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него.
Научих…, че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
Научих…, че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.
Научих…, че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още.