/ Из кн. „Пилешка супа за душата“ /
Скоро след като се роди братчето й, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че както повечето четиригодишни деца, може би и тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова й отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите й да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да и позволят.
Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
— Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям.