-
„Важното е да продължиш!..“
„Ако са ти отнели изгрева и залеза, ако някой е слял твоя ден в един едничък ден, по-дълъг и от полярния, ако полярната нощ е станала само миг от твоята , за теб вече е все едно къде ще бродиш и все едно е от колко века си там – важното е да продължиш.“ / Генчо Стоев /
-
„Искам с някого да помълча…“
/ Автор: Катя Бориславова / Искам с някого да помълча…. Да повярвам в спрелите му стъпки. Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя…. Да позъзнем тихичко в нощта. Мълком да се наговорим, с въгленче от есента под луната да си стъкнем огън. Искам с някого да помълча…
-
„На върха“
„Най- тясното място е на върха Дори и двама трудно ще се съберат. Най- много духа точно на върха Високите места не са на завет. Най-кратък е мигът върху върха, щом тук си стъпил, път надолу само има. Кой знае точно във момента, че своя връх е покорил? За истина такава е потребно отново да се слезе в низина.“ / неизвестен автор /
-
“Благослови враговете ми, Господи“
( Автор: Светител Николай (Велимирович). Молитви край езерото. Песен LXXVI.) “Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.Те…
Може да ви хареса и
Хората, които не се отказват от мен
Факт
Филмов фестивал събира 122 държави в България
-
„Трите дървета“
Това е една привидно наивна история, една приказка, която обаче има дълбоко значение и голяма поука. Имало едно време в една гора три дървета и всяко от тях имало за себе си планове и мечти. Първото дърво желаело да се удостои да стане един ден скъпоценен сандък – красиво изваян, резбован, и в него да съхраняват скъпоценно съкровище. Второто дърво искало да попадне в ръцете на добър корабостроител и да стане голям кораб, здрав, с красива фигура, величествен, който да превозва царе и сановници, и с който да пътуват високопоставени особи. Третото дърво казвало, че искало само да стане най-високото и силното дърво в гората, така че хората, които гледат…
-
„Кога обичаме най-много?..“
„Никога не обичаш така близките си, както във времето, когато рискуваш да ги загубиш.“ /А.П. Чехов/
-
„Чудо..“
„Понякога сме толкова крехки, че само малко ни е нужно: някой да ни стопли безрезервно, с длани топли – като чудо…“
-
„Нали, татко?..“
Човек помни странни неща. Животът неочаквано се срива и те оставя сам. Когато се случи подобно нещо, ние помним не важните неща, не заплануваното за през годините, не любовта или надеждите, в които сме вложили толкова усилия. Тогава си спомняме дребните нещица, които дори не сме забелязвали на момента. Как нечия ръка е докоснала твоята, а ти си бил твърде зает, за да забележиш, нотката надежда в гласа, която не си направил усилие да чуеш. Джон Кармъди откриваше всичко това, загледан през прозореца на хола в кипящия навън живот през този весел вторничен следобед. Опитваше се да мисли за важните неща, които вече бяха изгубени – годините и плановете, надеждите…
-
„Нека да те има!..“
Искам да те има, искам! Дори и не край мен… но нека да те има! В този свят със фалш оплискан – да знам, че не всичко е прогнило. Да мога да не мисля за ръждата, че то остана ли край нас желязо?!.. Но ако знам, че добротата не е прекършена от гнили фрази. И светят в бурята светулки, и има ги, дори и да не виждам. дори далеч… накрай света, дори това да е цената, но нека знам, че някъде те има!..
