„И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.
Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен.
Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение.
Или пък тръгнете утре с мен.
Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит.
Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното.
Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.
Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“
( Ромен Гари )