/ Из „Пилешка супа за женската душа“ /
Вървяла една мъдра жена през планината и в един поток намерила скъпоценен камък, взела го и го прибрала в торбата си. По пътя я настигнал един беден и гладен човек. Смилила се над него мъдрата жена и отворила торбата да го нахрани и тогава той видял скъпоценният камък.
Той разбрал че е много скъп и че ще може да го осигури за цял живот и я помолил да му го даде.
Без да се замисли старицата го извадила и му го дала.
След няколко дни бедняка се върнал при старицата и и подал камъка с думите :
– Размислих , връщам ти този камък с надеждата че ти можеш нещо много по-ценно,
ако можеш дай ми това нещо в себе си благодарение на което ми даде камъка !“