Аз никога не ще намеря думи,
с които тъй да стопля твоето сърце
както правиш ти – невидимо, безшумно
и усмихваш моя ден..
Аз може би не ще намеря сили
да нарисувам всичките цветя,
които по пътеките ми никнат
след всяко мислено към теб „благодаря“..
Когато знаеш без да питаш,
защото ми се доверяваш до безкрай,
когато в болките ми идваш
без въпроси,
само с топлина..
И в стъпките ми – кървавите дири
оставяш здравец да ме изцери..
Аз думи няма никога да имам
за ангелското ти сърце,
нали ?..
( Автор:m_space ,
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=102458 )