-
„Българийо!..“
Автор: m_space В мене кънтиш – калдъръмена, жива, земя напоена с мечти и със кръв. Българийо, моя болка и сила!. Моя надежда и мой кръстопът! Пееш ми нощем със звездите на Рила, от Пирин ми носиш стомни вода… Светиш в сърцето ми с жита изкласили. В миг ме попарваш с Баташка сълза.. Бягам, а винаги тичам към тебе… Обич си, зная – от тези до гроб! Българийо, моя едничка, безценна.. Земя на победи! Земя на живот!..
-
„Обич“
/ Дора Габе / Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита. Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата…
-
„Родина“
/ Александър Геров , 1940 г. / Невидими оръдия гърмят. Висят над мен разкъсани просторите. – Родино моя, трескава земя, какво направиха със тебе хората? Моретата се блъскат о брега и планините се забулват с облаци. И нещо страшно готвят ти сега големите водачи на „пророците“. Аз ще дочакам оня час велик, когато с остри, светкащи зеници ще тръгна като беден, прост войник, за да те браня, майко, от войниците. Аз ще те браня, майчице земя – ще браня твойте птици и животни и своята настръхнала съдба докрай ще нося гордо и безропотно. Когато падна смъртно наранен, ще затръбят от болка ветровете и мойто знаме – родното небе – ще…
-
„Към Родината“
/ Атанас Далчев / Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичах не защото си богата, а само затова, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а заради туй, че съм безсилен да забравя за ослепелите бойци на Самуила. Да търсим, който ще във теб сполука бърза и почести и власт със страст една и съща, страданието мен по-силно с теб ме свързва и нашата любов в една съдба превръща.
-
„България“
(Георги Джагаров) Земя като една човешка длан… Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан… Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова и кървавия турски ятaгян. Търговци на тютюн и кръв човешка продаваха на дребно твойта пръст, но паднаха под теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, усмихнаха се чардаклии къщи и…