-
„Стъпки по брега“
Една нощ един човек сьнувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали различни сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се виждала само една следа. Забелязал също така, че това били най-отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ: – Господи, Ти ми рече, че щом съм решил да Те следвам, Ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най-трудните…
-
„Аз съм само един..“
„Аз съм само един. Но все пак ме има. Не мога да направя всичко, но има какво да направя. И защото не мога да направя всичко няма да откажа да направя това, което мога.“ / Едуард Евърит Хейл /
-
„Най-голямата саможертва“
Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Линда беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започнала да страда от жестоко главоболие. Лекарите открили, че има огромен мозъчен тумор. Казали и, че шансовете да оживее след операцията били две на сто. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца. Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките и стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките и рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от…
-
„Двама братя“
Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно – печалбата и плодовете на труда. Един ден самотният брат си рекъл: – Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво. Затова всяка вечер вземал по един чувал брашно от своя куп, промъквал се през нивята между домовете им и го хвърлял на братовия си куп. Междувременно, семейният брат си рекъл: – Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата, аз съм женен и си имам жена и деца,…
-
„Ще посрещна днешния ден с любов!“
/ Ог Мандино/ „Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми “
-
„История за любовта“
Имало едно сляпо момиче, което се мразело, само защото било сляпо. Тя мразела всички, с изключение на приятеля си. Той бил много любвеобилен и винаги я подкрепял, винаги бил до нея. Тя казвала, че ако прогледне ще се омъжи за него! Един прекрасен ден чудото се случило. Някой й дарил чифт очи и тя можела да вижда отново. Тя можела да вижда всичко, включително и приятеля си! А той я попитал: „Сега, след като виждаш отново, би ли се омъжила за мен?“ Момичето било шокирано – нейният приятел също бил сляп и тя отказала да изпълни обещанието си. Тогава той си заминал плачейки, а по-късно й написал писмо, в което…
-
„Суша“
Автор: nikoi Душата ми мирише на дъжд. Сушата, сушата е виновна ! Щеше ми се да те излъжа нещо хубаво- не го помня. Иска ми се да си простим ! Не с думи. Не с думи сухи. Без думи нека болим – пукнатини под капчука. Пие ми се мълчана вода ! Тази вечер. Не утре рано. Ти мълчи. Аз до теб ще седя. Дъждът ще свърши останалото.. Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=48639
-
„И понеже“
/ Автор: tony04 / Разпилявах се толкова дълго и толкова много, че почти не оставих за себе си нищо на тръгване. Подир първата крачка изля се небето виновно, но сълзите му всички пътеки измиха набързо. И понеже светът е достатъчно луд и остатъчно истински, не посмя да ме спре ничий поглед изострено злобен. Продължих да си вярвам и някак се сбъдваха приказки, във които и други поискаха главните роли да пробват. Днес съм си режисьор и на сцената имам си място, запазено само за тези, които безумно обичам. Животът – театър не съм разигравал напразно, щом винаги има с кого след дъжда да затичам. /Източник: http://hulite.net/
-
„Лятото в нас“
Лято е. Поне така трябва да е според календара. Но ми е нещо тежко тук в големия ни, шумен и забързан град. Живеем в мъгла – сива, душеща, обезличаваща всичко наоколо. А ние си живуркаме и си мислим, че е лято. Не, не е!!! Лято отдавна няма тук. Лятото го срещнах тази година в планината – сред тихия ромол на горското поточе, сред пеещите птици, в тишината на вековните върхове. Чух го да се смее като малко дете сред листенцата на дивите цветя. Лятото е там – по ухаещите на бор и мащерка пътечки и танцува вечер по небето обсипано с близки звезди. Не знам, може и някъде по морето…
-
„Една по една“
/Джак Канфийлд и Марк В. Хансен, Из „Пилешка супа за душата“ / Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо от земята и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана. Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал обратно във водата. Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл: — Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш… — Хвърлям морските звезди обратно в…
